Райна Манджукова

  Вчера някак си много под сурдинка в медийното пространство се прокрадна новина – Държавната агенция за българите в чужбина има нов председател. Имаше и име, но за името по-късно… Първо за самата новина. Разбира се, че това е нещо, което винаги ще ме интересува. Но още първата бележка, на която попаднах в нета, ме порази. Нямаше нито дума за самия човек. Нито дума! Едно служебно изречение за „ Мисията на агенцията… да осъществява политиката на държавата спрямо българите и техните общности по света “, изброяване на част от предишните й председатели и, разбира се (!!!) – основната част от текста бе припомняне на събитията от скандала от октомври 2018 г. Нещо повече, в почти всички интернет-портали, публикували новината, последната бе илюстрирана с какви мислите снимки. Ами да, естествено от спецакцията на прокуратурата през същата тази 2018 г. или подобни.   Има и още. Както знаете, интернет-порталите работят така, че когато се публикува информация, системата услужливо ви проб...

...Човекът вече от два дни е на този свят... ...Вече е истински. Има си име - Стефан ( и дори едноименна папка със снимки в компютъра на леля :)) . Има отдъхнала си от дългото му очакване майка, почти оглупял от щастие баща. Вече два дни баба му започва да плаче при всяко „честито“ (от радост, разбира се!), а дядо му черпи селото и не пропуска да се почерпи сам... Ще кажете – какво толкова? Родило се е бебе. Да, радост е, но чак пък толкова... Но не сте прави. Защото това не е просто още едно бебе. Не е просто още един (седмият!) внук на баба и дядо. Не е просто поредният племенник на трите щастливите лели. Защото вече два дни откакто историята на един български род в Бесарабия получи своето продължение. ...Преди години започнах да правя родословно дърво. По всички линии и направления. От четирите ми корена само единият – този на баба по бащина линия – не е в нашето село. Другите три са тук. Записвайки скрупульозно всички дядовци, чичовци, вуйни и лели, се радвах на дъ...

За протести, контра протести и словото - като оръжие... Здравей, мила К. Преди всичко ти благодаря за това, че ми писа лично, а не на стената във фейсбук, където щяхме да затънем в безизходицата от коментари, взаимни нападки и тотално неразбиране. Не ние с теб, а между всички хора, които щяха да се включат. Винаги така става във фейсбук – в крайна сметка това е спецификата на „глобалната мрежа“. Аз обаче ще ти отговоря публично (затова не съм написала името ти). Защото твоите въпроси наистина са много важни и защото в една или друга форма – включително и със заплахи! - ми ги зададоха много хора. Благодаря ти за въпросите ти, защото, отговаряйки на тях, мога да се   опитам да посоча разликата между добрите намерения и подкрепата за един народ от използването на ситуацията, в която е изпаднал този народ, за пропагандиране на определена геополитическа ориентация. Така, както я виждам аз. Питаш ме, кое толкова ме възмути в „ поканата за шествие и митинг с цел протест срещ...

„Нет, и не под чуждым небосводом, И не под защитой чуждых крыл,- Я была тогда с моим народом, Там, где мой народ, к несчастью, был.“ Анна Ахматова, „Реквием“ Эпиграф Анны Ахматовой к поэме „Реквием“ назойливо крутится в голове последние дни и не дает покоя. Потому что я, рожденная в Бессарабии, осуществившая 25 лет назад мечту нескольких поколений бессарабских болгар вернуться Болгарию и с тех пор распятая крестом между „старой“ и „новой“ родиной, сейчас, в настоящий момент не там. Не в моей сгорающей в огне неизвестности и беспокойства Бессарабии. Не „с моим народом“. Езжу отсюда туда и обратно, мечусь – физически и эмоционально – между болгарами в Бессарабии, разделенными в мнениях и оценках происходящего в Украине, и болгарами в Болгарии – с их часто первосигнальными и поспешными выводами по поводу этих мнений и оценок... Если бы я сейчас была в Украине, то разумеется стояла бы где-нибудь „на баррикадах“. Но, к сожалению, я не там, я – в Болгарии. И болею каждым пол...