Той някога ще ме покани на кафе...

 /превод/









Той някога ще ме покани на кафе

Ще сложа нова рокля, хубави обувки

Червило с ярък цвят ще избера

Аз толкоз чаках тази среща да се случи


Ще бъде есен и листата ще окапват

А ние ще вървим из уличките тесни

И дълго двамата града ще обикаляме

Един до друг – ще бъдем толкоз близки


Аз, под ръка го хванала, ще крача горда

И минувачите след нас ще се оглеждат.

Но ще съм тиха, дума не проронвам –

Та този миг за мен е цялата вселена


Ще влезем после в някоя сладкарница

Да се завия одеяло ще ми донесе

Навън октомври календарно се изнизва –

Ще си поръчам капучино, той - кафе


Ще обсъдим политиката и  времето,

Най-нови книги, планове за Коледа

И ще се смеем докато залезе слънцето

Понеже имаме си много смешни спомени.


И тази среща ще е първа и особена

Аз – побеляла, той – пораснало дете.

Ще го прегърна – благодарна и щастлива –

Да, днес синът ми ме покани на кафе


Автор - Мария Балюк

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

В добри и лоши времена...

Изображение
 /Честит рожден ден, мила сестричке.../ Когато тя се роди, аз бях на 5. Предполагам, че сте чели какви ли не от умни по-умни неща   за това, колко е важно правилно да се прецени, кога да се ражда второто дете, как трябва първото да се подготви за това, че в семейството ще се появи бебе, че да не се повреди крехката психика на каката (или баткото), или пък не дай-Боже да изревнува и да навреди на малкото… И така нататък и така нататък…. Добре, че родителите ми не ги бяха чели тези работи. Тя просто един ден се появи у дома. Беше топла есен, а тя беше толкова мъничка и така хубаво миришеше. Обожавах да се въртя около мама, когато тя я преповиваше. Знаете ли какво е това? Малцина вече знаят как се повива бебе.  Защото сега бебетата ги изписват от родилното с памперс и дрешки. И едно одеялце отгоре, по-скоро за красота. А преди пелените трябваше да са минимум три: една мъничка, много мека, най-добре от тензух, която се слага между крачетата на бебето, после втората – тъ...
Прочетете още

Бостън: една българска Къща и един български Дом

Изображение
Тихо предградие на Бостън… Спретната къщичка, обрамчена с кокетна дървена ограда. От двете страни на пътеката, водеща към входната врата, над която са изписани с готически шрифт цифрите 367, се кипрят кашпи с едри теменужки, не разцъфнали още хортензии и   обсипани с едри бели цветове азалии… Пуша на дървените стъпала и гледам как на бялата къща отсреща бавно се вдига гаражната врата за да влезе тъмносива Тесла. Вратата все така плавно се затваря, а шофьорът потъва в дълбочината на гаража, очевидно влязъл в къщата през вътрешна врата. Имам натрапчивото усещане, че някак си съм влязла в американски филм. От онези, романтичните, които гледам през уикенда по Diema Family. Очаквам всеки момент да се появи главната героиня, да се завърти сюжетът, в който тя ще се скара с някой напет момък, а мъжът ми, надигнал небрежно глава от лаптопа си, да каже „Ще се оженят!“… Само че моят филм, филмът, в който съм попаднала, е съвсем различен. Това е филм за едни ценности, които са ни зав...
Прочетете още

Българите в Унгария - заедно в живота и в смъртта

Изображение
  Стряскащо заглавие, нали? Така е, но именно това „в смъртта“ ме накара да седна и да опиша впечатленията си от посещението при българите в Унгария веднага след последната среща. Още докато съм тук, в Будапеща. След именно тази, последната среща, която добави страшната, но и силно ангажираща с отговорност дума в заглавието. За българската общност в Унгария се знае – поне от тези, които се интересуват от българите в чужбина – най-вече, че са основно потомци на градинари, дошли в пределите на Австроунгарската империя в началото на 20 век да развиват градинарство, и утвърдили се като най-мощните производители и търговци със селско-стопанска продукция. Всъщност, още през  1914 г. е учредено Дружеството на българите в Унгария , което и днес има значителна роля за запазване на българския дух сред сънародниците ни. По негова инициатива през 1953 г. се събират доброволни дарения за построяването на Българския културен дом в Будапеща, открит през есента на 1957 година. Дружеството...
Прочетете още