Райна Манджукова

  Днес е Денят на народните будители. От сутринта получавам смс-и, обаждания по телефона, с честитки е изпъстрена и стената ми във фейсбук. Приятно е, че ми честитят като на будител и не го смятам за пресилено или за ласкателство. И все пак не ми е празнично. Защото зная, че днес ефирът ще бъде изпълнен с претенциозни и натруфени фрази за будителите и будителството. По екраните на телевизиите наред с истинските радетели за възраждането и духовния просперит на българската нация ще се пъчат и псевдо такива... И едва ли някой ще си направи труда да припомни историята на възникването на този "празник". Да назове повода, който дава основание да го отбелязваме като ден на паметта или, както простичко казва народът - помен...   Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война и подписването на катастрофалния за България Ньойски договор. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплах...

Книгата „Орисията Българка“ на бесарабската българка Райна Манджукова беше официално представена на 20 октомври в Гранд хотел София. След като приветства гостите, Райна Манджукова отбеляза, че събитието няма да бъде във формата на познатите представяния на нови книги – с водещ, сценарии и програма, защото за нея това най-вече е повод да събере важни в живота ѝ хора, в деня на своя рожден ден. „Аз обичам рождените си дни, обичам да си правя подаръци за рождените дни и всъщност това, което се случва днес, трябваше да се случи преди 5 години, но тогава беше 2020 г. – пандемична, тежка, страшна, наситена с много неприятности не само в моето семейство, но и въобще в семействата на много хора. Затова най-важното за мен – да Ви събера, го правя днес, пак си е хубава датата, пак си е повод за радост да ви видя всички заедно на едно място. А колкото до подаръка, който си направих – това е книгата“, каза в приветственото си слово Манджукова. Тя разказа, че в книгата е събрала неща, които е...

( писмо на един американец в България ) Здравей, приятелю... Отдавна ме молиш да ти разкажа за България. През годините, откакто живея тук ти така и не намери време да ме посетиш, а аз всеки път, когато посягам да ти пиша, се чудя от какво да започна. Защото България е невероятна страна, съчетала на малко повече от 1000 кв.км. такова разнообразие от природни дадености, като че ли Господ е решил да даде на българите от всичко по малко - море и планини, безкрайни житни полета и величието на Дунава... Защото България е населена с удивителни хора, които псуват страната си в кръчмата на чаша ракия (O! Някой ден непременно трябва да опиташ това изгарящо питие!), но са готови да ми се вкопчат в гърлото, когато се опитам да им посоча абсурдите, сред които живеят ("Т и ли че ми кажеш!.. " - е най-мекият израз, с който обикновено започва "разговорът" на тази тема)... Не, това не е страна на селяни - имат си и съвсем модерни типове, в костюми на "Boss" и "Armani...

 /превод/ Всяка сутрин, заставайки пред огледалото, се сещам за думите, които ми бе казала преди години една непозната жена. Тези 6 думи промениха отношението ми към себе си. Бях застанала в пробната на скъп магазин. Наближаваше рожденият ми ден, а аз никак не можех да си избера тоалет. Червената роклята рокля подчертаваше не това, което трябваше, а жълтата ме правеше да приличам на глухарче. „ Както винаги – нищо не ми отива“ , — измърморих, оглеждайки критично отражението си. И тогава се открехна завесата на съседната пробна . Жена на около 60, с прошарена коса и удивително ясен поглед ме погледна и каза: „ Знаете ли , когато бях на вашите години, също не харесвах това, което виждах в огледалото“. „Нима ме е чула?“ — помислих смутено. „ И какво се е променило ? “ — попитах все пак, макар да нямам навика да откровенича с непознати . Тя се усмихна : « Разбрах, че огледало е просто стъкло“ . Тези 6 думи прозвучаха толкова просто . Но нещо в тях ме стъписа . ...

  Преди 15 години този ден, 5 февруари започна с един от онези безумни диалози, на които бе способна само Светла й Памет Майка ми: -           Бабо, честито! Имаш внучка! (след двамата внуци – сина ми Божидар и племенника Макси, това беше наистина повод за голяма радост на баба!) -           Въх, ама защо толкова рано бе, мамооооо?! -           Е, какво да правим сега? Да я върнем ли? 😊 -           Ама аз не мога да тръгна – ние тъкмо заклахме прасето! -           Мамо, ти не можеш да тръгнеш веднаха не защото сте заклали прасето, а защото нямаш виза! (с Украйна тогава още имахме визов режим)… И докато майка ми си събира акъла и багажа за да отиде до Одеса за виза, а после да поеме за България, ние с мъжа ми набързо се организирахме и потеглихме з...