Райна Манджукова

Къщата ни на село има формата на буква „Г”. Такива са повечето стари български къщи в Бесарабия. В „късата“ част на буквата обикновено са „дамчето“ (така наричат в нашето село помещението, където се съхраняват бъчвите с виното), мазето, за което или има отделен вход или се слиза от дамчето, и други помощни постройки. Жилищната част се разполага в дългата част на къщата, като стаите обикновено са преходни, нанизани една след друга като мъниста. Най-накрая е „залата“ – голямата стая, в която никой не живее, и която се използва за най-тържествените поводи. Към тази стая обикновено има и отделен вход – „парадния“ – който също се ползва рядко. Тъй като от двадесет години аз съм гостенка в дома си, затова ми е позволено да спя в крайната част на къщата и ползвам парадния вход. Но така се случи, че този параден вход с праг от едно стъпало за всичките тези години придоби съвсем друго значение за мен. Не помня кога си създадох навика преди лягане да седна на този праг за да изпуша една-две цига