Райна Манджукова

  В тази гостоприемна къща, кацнала на един хълм над Дунава, тази нощ никой няма да спи. Трябваше да съм там, но не съм. Обаче и аз не мога да спя. И ще разкажа една история. Защото това е моят начин да скърбя. Моят начин да превъзмогна болката от поредната загуба. Защото днес за пореден път осиротях… *** А започва тази, иначе много лична история съвсем не лично. Даже може да се каже – обществено-патриотично. В началото на 80-те години на миналия век в едно малко българско село в Украинска Бесарабия едно момиче е гледало някакъв съветски филм, в който ставало дума за една българска революционерка. Ама като казвам българска, имам предвид „истински“ българска, от България! И момичето решило, че пионерският й отряд трябва да носи името на тази българка. А защо не? – нали пионерските отряди носеха имена на герои. А Лилия Карастоянова е била герой! И да, успяла е – отрядът получил името на българката, но това не било достатъчно. Седмокласничката вече имала друга цел: да се свърже с ро