Публикации

Принципът на Матея

Изображение
 /превод/ ... Тя си спомни един анекдот, който наскоро й беше разказала една приятелка. Влиза мутра в магазина и връща лампички за елха. -        Какво става? Не светят ли? – пита загрижена продавачката. -        Защо? – отговаря той – Много добре си светят. -        Какъв е проблемът тогава? -        Не ме радват… Така беше и при нея. Сякаш всичко беше наред, но нищо не я радваше. И, странна работа, но всеки месец проблемите сякаш се натрупваха. Първо се спука тръба в банята и наводни съседите отдолу. После й одраха калника на джипа. След това кутрето на приятелката й, докато двете си пиеха кафето в кухнята, съсипа новите й италиански обувки. А когато посред нощ изведнъж падна картина и за малко да я пребие, тя разбра, че явно някъде е сгазила лука.   Когато на сутринта сподели патилата си с колегите, маркетоложката Светла само присви рамене: – Принципът на Матея, скъпа. – В смисъл? –Ами, в Библията пише: „..който има, на него ще му се даде и ще се приумножи, а кой
Публикуване на коментар
Прочетете още

БЪЛГАРИЯ В ТЕХНИТЕ МЕЧТИ

Изображение
  Един спомен, който, за щастие, продължава... ..Тези дни Изпълнителна агенция за българите в чужбона, която отново оглавих преди година и половина, за пореден път обяви своите детски конкурси за деца от българските общности в чужбина - литературния, за рисунка и по пеене. По този повод се разрових в архивите и от предишните години и намерих ето това... Едно писмо до Пламен Павлов, който и досега води предаването си "Час по България". Годината е 2003-та. "Облаче ле бяло" още е в далечното бъдеще, а темата за българите в чужбина е във фокуса на предаването на Пламен...(2024 г.) * * * "Пламене, здравей! Изпращам ти това, което измъдрих. Имах много варианти, но в крайна сметка написах това, за което в телевизията има кадри... Идеята ми е в началото на предаването да кажеш, че засега единствено Агенцията за българите в чужбина (независимо и въпреки честата смяна на ръководството и незаинтересоваността на държавата) е успяла да намери форма и начин, по който да пр
Публикуване на коментар
Прочетете още

ШАРЕНАТА ТОРБИЧКА И 500 ВЪЗЕЛЧЕТА

Изображение
На моята баба Ирина Днес е Бабинден.  Ако не бяха репортажите по телевизията, сигурно малцина щяха да помнят какво е това всъщност.  Какво означава „баба“ извън контекста на „възрастна жена, която има внуци“  Нещо повече, дори и значението „акушерка“ не изчерпва напълно смисъла и значението на една „баба“ за общността на едновремешните българи. Когато преди десетина години имах амбицията да пиша докторат, започнах да събирам спомени на възрастните хора в моето село. Разбира се, започнах с роднините. ( Бързо осъзнах, колко много съм закъсняла, но това е друга тема и история ). Разпитвах най-вече за това, какво си спомнят от разказите на техните баби и дядовци. За времена, които и те не си спомнят, но знаят за тях от по-възрастните… Родът на майка ми – Желевите – е от основателите на селото и е доста многолюден. Прадядо ми Панко имал дъщеря (баба Маша) и петима синове, най-малкият от които бил дядо ми Мишо. Може би защото дядо Мишо беше доста добър разказвач, затова за рода ни по м
Публикуване на коментар
Прочетете още

За кафето в порцеланова чаша и луксът за си позволиш неудобство

Изображение
  / превод / - Госпожице, защо не си вземате кафето от нас? Ние правим много вкусно кафе… Аз идвам в тази сладкарница за бадемово рогче или шоколадов кроасан. Освен това тук правят великолепни кексчета с шапчица от крем, чебата, за която можеш да се омъжиш, миниатюрни тарталетки с ягоди и меденки с орехи и пушени сливи. Сигурна съм, че и кафето тук е отлично. Но въпреки това, кафето си го купувам в сладкарницата отсреща. Само по една причина: те ми го сервират в порцеланова чаша. Не в еднократна картонена, а в истинска порцеланова чаша. С тази чаша можеш да седнеш на пейката под дървото сред разцъфналите божури. Да наблюдаваш бързащите нанякъде хора. Да гледаш дундестия стършел, който деловито кръжи над лехата от теменужки и здравец. Рижавия дебел котарак, който се любува на лапите си и опашката. Излага ги като трофеи и очевидно ги смята за най-прекрасните лапи на света. Също така можеш да се радваш на възрастната дама с огромен ротвайлер. Тя се обръща към него с „Господине“
Публикуване на коментар
Прочетете още

"Неравноделни времена"

Изображение
картини от една изложба... Може ли да си представите българската шевица, нашата, родна шевица, достигнала до нас от дълбините на вековете, шевицата, украсявала ризи и пешкири, стомни и бъклици… същата тази шевица да бъде превърната в абстрактно изкуство. А това абстрактно изкуство да има мелодията на майчината песен, ритъма на кръшно хоро, вкуса на бабината гозба? Аз днес го видях! А чували ли сте „Годишните времена“, „Дилмано дилберо“, виенски валс, латино ритми и джаз импровизации… в един концерт. И всичко това – в изпълненение на квартет от 4 контрабаса? Аз днес го чух! Това уникално съчетание на неравноделни ритми в живописта и музиката днес бе представено от сестрите Кина и Петя Бъговски – художничка и музикант – в Полския културен център в София. Всъщност малко „по-главна“ героиня на вечерта бе Кина Бъговска, която днес откри своята юбилейна изложба „Неравноделни времена“. С Кина се познаваме от толкова години, че дори не помня, кога съдбата ни среща за първи път. Мож
Публикуване на коментар
Прочетете още

Пробач, друже...

Изображение
 ...Знову так близько підійшла ця клята війна, знову встигла викрасти весну! Ми з ним не знайомі з дитинства — по сусідству не гралися, зі школи разом не приходили, навіть не з одного села. Я, жителька іншого  села, приєдналася до них у 9 класі, і ми були разом 2 роки. Найкращі. Останнi роки школ и ... Веселощі почалися з перших днів. Бо він ВарлакОв, а я БурлакОва. А оскільки я бу ла відмінни чкою і до того ж новачком у класі, мене часто на уроках піднімали до дошки, відповідати. І коли вчитель казав «БурлакОва, к доске!», Владик Варлаков щоразу тремтів, бо думав, що кличуть його. До речі, чому Владик? За паспортом він Володимир, а володимирці в тут називають Вовою. Він був Владик/Вадік... Не те щоб це важливо... Після закінчення 10-го класу, перед тим, як розійтися, ми з ним ми зробили парі: хто перший одружиться. На ящик шампанського . Передбачалося, що я, як дівчина, першою «піддамся». Але не було б. До того, як я вийшла заміж, він встих одруж ити ся, розлуч ити ся і з
Публикуване на коментар
Прочетете още

Приятелю, прости ни...

Изображение
  Т ази проклета война отново се озова толкова близо, отново успя да открадне пролетта! С него не се познаваме от деца - не сме си играли в махалата, не сме се прибирали заедно от училище, дори не сме от едно и също село. Аз, другоселката, се присъединих към тях в 9 клас и бяхме заедно 2 години. Най-хубавите. Последните гимназиалните... Веселото започна от първите дни. Защото той е ВарлакОв, а аз - БурлакОва. И понеже бях отличничка, а и новата в класа, затова често ме викаха да ме изпитват. И когато учителят казваше "БурлакОва , к доске!", Владика Варлаков всеки път изтръпваше, защото мислеше, че го викат него. Впрочем, защо Владик? По паспорт е Владимир, а владимировците у нас им викат Вова. Той беше Владик/Вадик... Не че има значение... След като завършихме 10 клас, преди да се пръснем кой накъде, с него се хванахме на бас: кой пръв ще се ожени/омъжи. На каса шампанско. Предполагаше се, че аз, като момиче, ще се "предам" първа. Обаче не би. Преди да се омъжа аз,
Публикуване на коментар
Прочетете още