За кафето в порцеланова чаша и луксът за си позволиш неудобство
/ превод / - Госпожице, защо не си вземате кафето от нас? Ние правим много вкусно кафе… Аз идвам в тази сладкарница за бадемово рогче или шоколадов кроасан. Освен това тук правят великолепни кексчета с шапчица от крем, чебата, за която можеш да се омъжиш, миниатюрни тарталетки с ягоди и меденки с орехи и пушени сливи. Сигурна съм, че и кафето тук е отлично. Но въпреки това, кафето си го купувам в сладкарницата отсреща. Само по една причина: те ми го сервират в порцеланова чаша. Не в еднократна картонена, а в истинска порцеланова чаша. С тази чаша можеш да седнеш на пейката под дървото сред разцъфналите божури. Да наблюдаваш бързащите нанякъде хора. Да гледаш дундестия стършел, който деловито кръжи над лехата от теменужки и здравец. Рижавия дебел котарак, който се любува на лапите си и опашката. Излага ги като трофеи и очевидно ги смята за най-прекрасните лапи на света. Също така можеш да се радваш на възрастната дама с огромен ротвайлер. Тя се обръща към него с „Господине“