Райна Манджукова

“…Протегнете ръце, докоснете ги бавно и за миг ще се намерите в безкрайно пътешествие – стремително и захласващо. Вихрени коне се мяркат край нас за секунди, проблясват и изчезват като в сън. А ние преминаваме през пъстроцветни и вълшебни светове, като през стаи, всяка от които е една приказка. И ни обгръща магията на една девствена природа - процъфтяваща и свежа. Вече сме във втората стая, сред музиката на цветя, тръстики и момичета, в една истинска Хармония. Ако можехме само да останем по-дълго... Неусетн o и изн e надващо, наоколо изникват нови силуети и се озоваваме в трета, последна стая. Мистичният и радост e н Град e кристал от щастие, едно позакъсняло, като че ли връщан e сл e д всички жит e йски бури, към забрав e ни спом e ни от д e тството. Сънуваме и пътуваме с отворени очи от първия си ден до последния, със спомени и надежди, и пишем без умора книгата на живота си. ..” (Ал e ксандър Т e лалим) АКВАРЕЛНИТЕ СТАИ НА АЛЕКСАНДЪР ТЕЛАЛИМ скици от една изложба

Къщата ни на село има формата на буква „Г”. Такива са повечето стари български къщи в Бесарабия. В „късата“ част на буквата обикновено са „дамчето“ (така наричат в нашето село помещението, където се съхраняват бъчвите с виното), мазето, за което или има отделен вход или се слиза от дамчето, и други помощни постройки. Жилищната част се разполага в дългата част на къщата, като стаите обикновено са преходни, нанизани една след друга като мъниста. Най-накрая е „залата“ – голямата стая, в която никой не живее, и която се използва за най-тържествените поводи. Към тази стая обикновено има и отделен вход – „парадния“ – който също се ползва рядко. Тъй като от двадесет години аз съм гостенка в дома си, затова ми е позволено да спя в крайната част на къщата и ползвам парадния вход. Но така се случи, че този параден вход с праг от едно стъпало за всичките тези години придоби съвсем друго значение за мен. Не помня кога си създадох навика преди лягане да седна на този праг за да изпуша една-две цига