Райна Манджукова

 /превод/ ... Тя си спомни един анекдот, който наскоро й беше разказала една приятелка. Влиза мутра в магазина и връща лампички за елха. -        Какво става? Не светят ли? – пита загрижена продавачката. -        Защо? – отговаря той – Много добре си светят. -        Какъв е проблемът тогава? -        Не ме радват… Така беше и при нея. Сякаш всичко беше наред, но нищо не я радваше. И, странна работа, но всеки месец проблемите сякаш се натрупваха. Първо се спука тръба в банята и наводни съседите отдолу. После й одраха калника на джипа. След това кутрето на приятелката й, докато двете си пиеха кафето в кухнята, съсипа новите й италиански обувки. А когато посред нощ изведнъж падна картина и за малко да я пребие, тя разбра, че явно някъде е сгазила лука.   Когато на сутринта сподели патилата си с колегите, маркетоложката Светла само присви рамене: – Принципът на Матея, скъпа. – В смисъл? –Ами, в Библията пише: „..който има, на него ще му се даде и ще се приумножи, а кой

  Един спомен, който, за щастие, продължава... ..Тези дни Изпълнителна агенция за българите в чужбона, която отново оглавих преди година и половина, за пореден път обяви своите детски конкурси за деца от българските общности в чужбина - литературния, за рисунка и по пеене. По този повод се разрових в архивите и от предишните години и намерих ето това... Едно писмо до Пламен Павлов, който и досега води предаването си "Час по България". Годината е 2003-та. "Облаче ле бяло" още е в далечното бъдеще, а темата за българите в чужбина е във фокуса на предаването на Пламен...(2024 г.) * * * "Пламене, здравей! Изпращам ти това, което измъдрих. Имах много варианти, но в крайна сметка написах това, за което в телевизията има кадри... Идеята ми е в началото на предаването да кажеш, че засега единствено Агенцията за българите в чужбина (независимо и въпреки честата смяна на ръководството и незаинтересоваността на държавата) е успяла да намери форма и начин, по който да пр

На моята баба Ирина Днес е Бабинден.  Ако не бяха репортажите по телевизията, сигурно малцина щяха да помнят какво е това всъщност.  Какво означава „баба“ извън контекста на „възрастна жена, която има внуци“  Нещо повече, дори и значението „акушерка“ не изчерпва напълно смисъла и значението на една „баба“ за общността на едновремешните българи. Когато преди десетина години имах амбицията да пиша докторат, започнах да събирам спомени на възрастните хора в моето село. Разбира се, започнах с роднините. ( Бързо осъзнах, колко много съм закъсняла, но това е друга тема и история ). Разпитвах най-вече за това, какво си спомнят от разказите на техните баби и дядовци. За времена, които и те не си спомнят, но знаят за тях от по-възрастните… Родът на майка ми – Желевите – е от основателите на селото и е доста многолюден. Прадядо ми Панко имал дъщеря (баба Маша) и петима синове, най-малкият от които бил дядо ми Мишо. Може би защото дядо Мишо беше доста добър разказвач, затова за рода ни по м