Райна Манджукова

  / превод / - Госпожице, защо не си вземате кафето от нас? Ние правим много вкусно кафе… Аз идвам в тази сладкарница за бадемово рогче или шоколадов кроасан. Освен това тук правят великолепни кексчета с шапчица от крем, чебата, за която можеш да се омъжиш, миниатюрни тарталетки с ягоди и меденки с орехи и пушени сливи. Сигурна съм, че и кафето тук е отлично. Но въпреки това, кафето си го купувам в сладкарницата отсреща. Само по една причина: те ми го сервират в порцеланова чаша. Не в еднократна картонена, а в истинска порцеланова чаша. С тази чаша можеш да седнеш на пейката под дървото сред разцъфналите божури. Да наблюдаваш бързащите нанякъде хора. Да гледаш дундестия стършел, който деловито кръжи над лехата от теменужки и здравец. Рижавия дебел котарак, който се любува на лапите си и опашката. Излага ги като трофеи и очевидно ги смята за най-прекрасните лапи на света. Също така можеш да се радваш на възрастната дама с огромен ротвайлер. Тя се обръща към него с „Господине“

картини от една изложба... Може ли да си представите българската шевица, нашата, родна шевица, достигнала до нас от дълбините на вековете, шевицата, украсявала ризи и пешкири, стомни и бъклици… същата тази шевица да бъде превърната в абстрактно изкуство. А това абстрактно изкуство да има мелодията на майчината песен, ритъма на кръшно хоро, вкуса на бабината гозба? Аз днес го видях! А чували ли сте „Годишните времена“, „Дилмано дилберо“, виенски валс, латино ритми и джаз импровизации… в един концерт. И всичко това – в изпълненение на квартет от 4 контрабаса? Аз днес го чух! Това уникално съчетание на неравноделни ритми в живописта и музиката днес бе представено от сестрите Кина и Петя Бъговски – художничка и музикант – в Полския културен център в София. Всъщност малко „по-главна“ героиня на вечерта бе Кина Бъговска, която днес откри своята юбилейна изложба „Неравноделни времена“. С Кина се познаваме от толкова години, че дори не помня, кога съдбата ни среща за първи път. Мож

 ...Знову так близько підійшла ця клята війна, знову встигла викрасти весну! Ми з ним не знайомі з дитинства — по сусідству не гралися, зі школи разом не приходили, навіть не з одного села. Я, жителька іншого  села, приєдналася до них у 9 класі, і ми були разом 2 роки. Найкращі. Останнi роки школ и ... Веселощі почалися з перших днів. Бо він ВарлакОв, а я БурлакОва. А оскільки я бу ла відмінни чкою і до того ж новачком у класі, мене часто на уроках піднімали до дошки, відповідати. І коли вчитель казав «БурлакОва, к доске!», Владик Варлаков щоразу тремтів, бо думав, що кличуть його. До речі, чому Владик? За паспортом він Володимир, а володимирці в тут називають Вовою. Він був Владик/Вадік... Не те щоб це важливо... Після закінчення 10-го класу, перед тим, як розійтися, ми з ним ми зробили парі: хто перший одружиться. На ящик шампанського . Передбачалося, що я, як дівчина, першою «піддамся». Але не було б. До того, як я вийшла заміж, він встих одруж ити ся, розлуч ити ся і з

  Т ази проклета война отново се озова толкова близо, отново успя да открадне пролетта! С него не се познаваме от деца - не сме си играли в махалата, не сме се прибирали заедно от училище, дори не сме от едно и също село. Аз, другоселката, се присъединих към тях в 9 клас и бяхме заедно 2 години. Най-хубавите. Последните гимназиалните... Веселото започна от първите дни. Защото той е ВарлакОв, а аз - БурлакОва. И понеже бях отличничка, а и новата в класа, затова често ме викаха да ме изпитват. И когато учителят казваше "БурлакОва , к доске!", Владика Варлаков всеки път изтръпваше, защото мислеше, че го викат него. Впрочем, защо Владик? По паспорт е Владимир, а владимировците у нас им викат Вова. Той беше Владик/Вадик... Не че има значение... След като завършихме 10 клас, преди да се пръснем кой накъде, с него се хванахме на бас: кой пръв ще се ожени/омъжи. На каса шампанско. Предполагаше се, че аз, като момиче, ще се "предам" първа. Обаче не би. Преди да се омъжа аз,