Райна Манджукова

Фейсбук ми го напомни… Направихме го! Изложбата на Донка Минковская "Бесарабия - съкровища от бабините ракли" вече е открита! Беше хубаво. Беше топло и сърдечно. Имаше сълзи, но те бяха от преливащи емоции и радост. Имаше бъркотия в протокола, но вярваме, че тя ни бе простена, защото бяхме искрени и развълнувани. Звуците на гайдата във вещите ръце на Галин Георгиев и нежните извивки на странджанската песен в изпълнение на Радостина Йовкова органично допълваха мотивите на експонираните творби на Донка и връщаха присъстващите в онова далечно, завещано от бабите ни минало, където са корените на българщината. Директорът на Етнографския институт с музей Петко Христов бе истински домакин на събитието, - сърдечен и гостоприемен. И дори най-официалните ни гости - Посланикът на Украйна Микола Балтажи и Вицепрезидентът на България Илияна Йотова, тук на откриването на изложбата бяха преди всичко българи, гости на празника на Донка Минковская, дошли да разделят с нея радостта от

  …Казват, че където бил хвърлен пъпът на човека, такъв щял да бъде късметът му. Семейната история твърди, че баба ми била понесла моя да го хвърли някъде в града (да отърве детето от тежкия селски живот!), но, когато стигнала, открила, че го няма – загубила го била някъде по пътя… Истина ли е, не е ли – никога няма да разберем. Факт е обаче, че аз вече 50 години го търся. Пъпа ли, пътя ли? Или себе си? Днес правя поредната крачка в опит да се намеря… Впрочем, това, разбира се, е съвсем образно казано. Нито решението да поема по свой собствен път, нито това, каква да бъде посоката на новото ми търсене, са взети днес. А и първите необходими стъпки са направени по-рано. Просто това е официално последният ми работен ден в Международна компютърна академия It Step , а в понеделник – ще е първият, като на управител на Учебен Център DИАLОГИКА . Когато преди 33 години влакът Кишинев-София спря на Централна гара, аз имах само любовта към България и присъщите за възрастта ентусиазъм и неудържим

В края на 2017 г. в Цхинвал, Южна Осетия, пи нициатива на Дружеството за южноосетонско-българско приятелство, и най-вече на неговия неуморен председател Инал Плиев излезе двуезичен сборник на Български народни приказки. За мен е чест, че бях поканена да напиша предговор, към това издание. Вече второто десетилетие на XXI век с увереност крачи по планетата. И носи със себе си всичките предизвикателства на информационната ера. Децата ни все по-рядко хващат книга, все по-често се заседяват пред телевизора и компютрите. Червената шапчица и Малката кибритопродавачка безжалосто с а измест ени от красавицата Барби, а Хари Потър пленява умовете на малчуганите от всички страни, запращайки в забвение персонажите от героичния епос на техните народи . Но и днес в различни кътчета на света майки и баби присядат вечер край леглото на заспиващите немирници с книжка в ръка. .. Книжка с ПРИКАЗКИ. Защото именно народните приказки – това безценно на