За кафето в порцеланова чаша и луксът за си позволиш неудобство

 

/превод/

- Госпожице, защо не си вземате кафето от нас? Ние правим много вкусно кафе…

Аз идвам в тази сладкарница за бадемово рогче или шоколадов кроасан.

Освен това тук правят великолепни кексчета с шапчица от крем, чебата, за която можеш да се омъжиш, миниатюрни тарталетки с ягоди и меденки с орехи и пушени сливи.

Сигурна съм, че и кафето тук е отлично.

Но въпреки това, кафето си го купувам в сладкарницата отсреща. Само по една причина: те ми го сервират в порцеланова чаша. Не в еднократна картонена, а в истинска порцеланова чаша. С тази чаша можеш да седнеш на пейката под дървото сред разцъфналите божури. Да наблюдаваш бързащите нанякъде хора. Да гледаш дундестия стършел, който деловито кръжи над лехата от теменужки и здравец. Рижавия дебел котарак, който се любува на лапите си и опашката. Излага ги като трофеи и очевидно ги смята за най-прекрасните лапи на света.

Също така можеш да се радваш на възрастната дама с огромен ротвайлер. Тя се обръща към него с „Господине“ и му говори на „вие“, а той я гледа като Великата кучешка Богиня.

- Знаете ли, - казвам на момичето на касата, - собственичката на другата сладкарница разбира живота. Тя ми сервира кафето в чаша. Тя не се притеснява, че ще избягам с нея, че няма да й върна чашката, а ще я зареша на пейката или ще я счупя.

Тя разбира какво е да пиеш кафе от порцеланова чаша и да гледаш стършела.

И тя, между другото, съвсем не се засяга, че сладките си купувам от вас, а не от тях.

- Но как, това е толкова неудобно! А така – вземаш си картонената чашка и продължаваш да си вършиш работата.

- Аз мога си позволя това неудобство.

Да бъдеш удобен в общи линии означава да бъдеш стандартен. Да не пречиш, да не създаваш опашки, да не искаш нищо излишно. Удобните хора не заемат излишно място, те не претендират, заради тях не трябва да се напрягаш.

Само че удобното за родителите дете – това е неприспособен за живота възрастен.

Нормален живот – това е, когато в него има място за всичко, и за всичко има своето време.

Има време да препускаш по работа и има време да наблюдаваш рижавия котарак.  

Има време за замразена пица и време за празничен обяд.

Има време за маратонки и време за високи токчета.

Време за официални рокли и време да вързана на опашка коса.

Има време да бъдеш победител и време да не ти се иска нищо.

Има време да вдишаш и време да издишаш.

Кое ви е удобно, а кое не е – това го решавате само вие и никой друг.

Само вие можете да решавате, колко дълга трябва да е полата ви и колко високи токчетата ви. Какво да ядете, къде да ходите, кой да бъде до вас и за какво да мечтаете. Вие и никой друг.