Райна Манджукова

Книгата „Орисията Българка“ на бесарабската българка Райна Манджукова беше официално представена на 20 октомври в Гранд хотел София. След като приветства гостите, Райна Манджукова отбеляза, че събитието няма да бъде във формата на познатите представяния на нови книги – с водещ, сценарии и програма, защото за нея това най-вече е повод да събере важни в живота ѝ хора, в деня на своя рожден ден. „Аз обичам рождените си дни, обичам да си правя подаръци за рождените дни и всъщност това, което се случва днес, трябваше да се случи преди 5 години, но тогава беше 2020 г. – пандемична, тежка, страшна, наситена с много неприятности не само в моето семейство, но и въобще в семействата на много хора. Затова най-важното за мен – да Ви събера, го правя днес, пак си е хубава датата, пак си е повод за радост да ви видя всички заедно на едно място. А колкото до подаръка, който си направих – това е книгата“, каза в приветственото си слово Манджукова. Тя разказа, че в книгата е събрала неща, които е...

( писмо на един американец в България ) Здравей, приятелю... Отдавна ме молиш да ти разкажа за България. През годините, откакто живея тук ти така и не намери време да ме посетиш, а аз всеки път, когато посягам да ти пиша, се чудя от какво да започна. Защото България е невероятна страна, съчетала на малко повече от 1000 кв.км. такова разнообразие от природни дадености, като че ли Господ е решил да даде на българите от всичко по малко - море и планини, безкрайни житни полета и величието на Дунава... Защото България е населена с удивителни хора, които псуват страната си в кръчмата на чаша ракия (O! Някой ден непременно трябва да опиташ това изгарящо питие!), но са готови да ми се вкопчат в гърлото, когато се опитам да им посоча абсурдите, сред които живеят ("Т и ли че ми кажеш!.. " - е най-мекият израз, с който обикновено започва "разговорът" на тази тема)... Не, това не е страна на селяни - имат си и съвсем модерни типове, в костюми на "Boss" и "Armani...

 /превод/ Всяка сутрин, заставайки пред огледалото, се сещам за думите, които ми бе казала преди години една непозната жена. Тези 6 думи промениха отношението ми към себе си. Бях застанала в пробната на скъп магазин. Наближаваше рожденият ми ден, а аз никак не можех да си избера тоалет. Червената роклята рокля подчертаваше не това, което трябваше, а жълтата ме правеше да приличам на глухарче. „ Както винаги – нищо не ми отива“ , — измърморих, оглеждайки критично отражението си. И тогава се открехна завесата на съседната пробна . Жена на около 60, с прошарена коса и удивително ясен поглед ме погледна и каза: „ Знаете ли , когато бях на вашите години, също не харесвах това, което виждах в огледалото“. „Нима ме е чула?“ — помислих смутено. „ И какво се е променило ? “ — попитах все пак, макар да нямам навика да откровенича с непознати . Тя се усмихна : « Разбрах, че огледало е просто стъкло“ . Тези 6 думи прозвучаха толкова просто . Но нещо в тях ме стъписа . ...

  Преди 15 години този ден, 5 февруари започна с един от онези безумни диалози, на които бе способна само Светла й Памет Майка ми: -           Бабо, честито! Имаш внучка! (след двамата внуци – сина ми Божидар и племенника Макси, това беше наистина повод за голяма радост на баба!) -           Въх, ама защо толкова рано бе, мамооооо?! -           Е, какво да правим сега? Да я върнем ли? 😊 -           Ама аз не мога да тръгна – ние тъкмо заклахме прасето! -           Мамо, ти не можеш да тръгнеш веднаха не защото сте заклали прасето, а защото нямаш виза! (с Украйна тогава още имахме визов режим)… И докато майка ми си събира акъла и багажа за да отиде до Одеса за виза, а после да поеме за България, ние с мъжа ми набързо се организирахме и потеглихме з...

  Стряскащо заглавие, нали? Така е, но именно това „в смъртта“ ме накара да седна и да опиша впечатленията си от посещението при българите в Унгария веднага след последната среща. Още докато съм тук, в Будапеща. След именно тази, последната среща, която добави страшната, но и силно ангажираща с отговорност дума в заглавието. За българската общност в Унгария се знае – поне от тези, които се интересуват от българите в чужбина – най-вече, че са основно потомци на градинари, дошли в пределите на Австроунгарската империя в началото на 20 век да развиват градинарство, и утвърдили се като най-мощните производители и търговци със селско-стопанска продукция. Всъщност, още през  1914 г. е учредено Дружеството на българите в Унгария , което и днес има значителна роля за запазване на българския дух сред сънародниците ни. По негова инициатива през 1953 г. се събират доброволни дарения за построяването на Българския културен дом в Будапеща, открит през есента на 1957 година. Дружеството...

На 11 май 2023 г. Олга Шурбанова представи най-новата си книга "Късчета свят". За съжаление, не успях да отида на събитието, затова написах това писмо и помолих колегата Жени Димитрова да го прочете на премиерата и да връчи на Олга отличието, с което бе удостоена от Агенццията за българите в чужбина... Мила Олга. Скъпи приятели. Позволявам се така да се обърна, защото съм сигурна, че в залата има и много мои приятели, с които сме късчета от света на Олга Шурбанова. С Олга ни свързва агенцията за българите в чужбина, където сме се запознали и сме работили дълги и смея да кажа, щастливи години. Имали сме късмета да бъдем част от един уникален екип, събран от Георги Данаилов. Един екип, в който – без ни най-малко да преувеличавам! – мога да кажа, че не е имало случайни хора. Не е имало хора, назначени само за да бъдат назначени. И това предопредели ролята и авторитета на агенцията за българите в чужбина за доста години напред. И дори по-късно, когато нещата започнаха да се...