ДА СЕ СЪБУДИМ, БУДИТЕЛИ!

 Днес е Денят на народните будители. От сутринта получавам смс-и, обаждания по телефона, с честитки е изпъстрена и стената ми във фейсбук. Приятно е, че ми честитят като на будител и не го смятам за пресилено или за ласкателство. И все пак не ми е празнично. Защото зная, че днес ефирът ще бъде изпълнен с претенциозни и натруфени фрази за будителите и будителството. По екраните на телевизиите наред с истинските радетели за възраждането и духовния просперит на българската нация ще се пъчат и псевдо такива... И едва ли някой ще си направи труда да припомни историята на възникването на този "празник". Да назове повода, който дава основание да го отбелязваме като ден на паметта или, както простичко казва народът - помен...

 Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война и подписването на катастрофалния за България Ньойски договор. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент българите избират опита на своето общество. Те се вглеждат към най-светлите имена на българското духовно минало. Търсят съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време с мощта на своята мисъл са връщали равновесието и духовната стабилност на българите.

«Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие всред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното — бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам — и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България.» Това изтъква като аргумент в своето предложение за официализиране на възникналия вече празник тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски.   

 Не ви ли звучи познато?.. На мен - да! Преди малко споделих на един приятел, че това, което усещам като настроение около мен, сред хората, с които общувам, твърде много прилича на онова усещане за безисходица и разруха, завлядяло умовете и сърцата на българската интелигенция след Ньой. "По-лошо е! - вместо да ме ободри ми каза той, - По-лошо е, защото тогава нацията ни бе млада и борбена! А сега апатията господства над всичко"... 

Ето с такива мисли и настроения посрещам Дена на Будителите. А синът ми тази сутрин ми честити Деня на "Будилниците"... Направи го нарочно, по-тийнеджърски опитвайки се да бъде оригинален. Първо понечих да го скастря, но после... ми хареса.

Може би наистина трябва да станем Будилници: неуморно и досадно и да звъним, да трещим, да не даваме мира на заспалите души, одремалите сърца и потъналите в сладка дрямка сетива?! Да бием всички малки звънчета и големи камбани за да събудим приспаните си съвести.

Аз смятам, че мога да го направя. Смятам, че го правя - напук на всичко.

А вие?..

01.11.2011 г.

________________________

* И това е извадено от архива на времето (така го бях забравила, че дори не го включих в излязлата преди по-малко от месец моя книга "Орисията Българка", за което много съжалявам... Обаче продължава да е актуално. За съжаление.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Българите в Унгария - заедно в живота и в смъртта

Изображение
  Стряскащо заглавие, нали? Така е, но именно това „в смъртта“ ме накара да седна и да опиша впечатленията си от посещението при българите в Унгария веднага след последната среща. Още докато съм тук, в Будапеща. След именно тази, последната среща, която добави страшната, но и силно ангажираща с отговорност дума в заглавието. За българската общност в Унгария се знае – поне от тези, които се интересуват от българите в чужбина – най-вече, че са основно потомци на градинари, дошли в пределите на Австроунгарската империя в началото на 20 век да развиват градинарство, и утвърдили се като най-мощните производители и търговци със селско-стопанска продукция. Всъщност, още през  1914 г. е учредено Дружеството на българите в Унгария , което и днес има значителна роля за запазване на българския дух сред сънародниците ни. По негова инициатива през 1953 г. се събират доброволни дарения за построяването на Българския културен дом в Будапеща, открит през есента на 1957 година. Дружеството...
Прочетете още

В добри и лоши времена...

Изображение
 /Честит рожден ден, мила сестричке.../ Когато тя се роди, аз бях на 5. Предполагам, че сте чели какви ли не от умни по-умни неща   за това, колко е важно правилно да се прецени, кога да се ражда второто дете, как трябва първото да се подготви за това, че в семейството ще се появи бебе, че да не се повреди крехката психика на каката (или баткото), или пък не дай-Боже да изревнува и да навреди на малкото… И така нататък и така нататък…. Добре, че родителите ми не ги бяха чели тези работи. Тя просто един ден се появи у дома. Беше топла есен, а тя беше толкова мъничка и така хубаво миришеше. Обожавах да се въртя около мама, когато тя я преповиваше. Знаете ли какво е това? Малцина вече знаят как се повива бебе.  Защото сега бебетата ги изписват от родилното с памперс и дрешки. И едно одеялце отгоре, по-скоро за красота. А преди пелените трябваше да са минимум три: една мъничка, много мека, най-добре от тензух, която се слага между крачетата на бебето, после втората – тъ...
Прочетете още

Приказка за златното момиче

Изображение
Този път интригата беше името...  Полът на детето, което очаквахме да се роди всеки момент – племенничката, най-новото попълнение в голямото ни семейство! - ни беше съобщен веднага след като стана ясен, но името се пазеше в дълбока тайна. Предвид събитията от   последната година, очаквахме да е друго. Дори бяхме сигурни какво ще е. Брат ми и снахата обаче ни изненадаха. Приятно. Защото Злата не е просто популярно напоследък име. За нашата фамилия то е специално . Има семейства, които знаят историята на своя род до няколко поколения назад. С имена, дати на раждане и пр. Благодарение на информацията, препредавана в семейството от поколение на поколение – къде истини, къде предания и легенди – от една страна, и възможностите за достъп до архивни материали – от   друга, някои дори са успели да проследят нишката до България. Открили са мястото, откъдето са тръгнали предците им, и името на човека, повел кервана към ...
Прочетете още