Огледалото

 /превод/

Всяка сутрин, заставайки пред огледалото, се сещам за думите, които ми бе казала преди години една непозната жена. Тези 6 думи промениха отношението ми към себе си.

Бях застанала в пробната на скъп магазин. Наближаваше рожденият ми ден, а аз никак не можех да си избера тоалет. Червената роклята рокля подчертаваше не това, което трябваше, а жълтата ме правеше да приличам на глухарче.

„Както винаги – нищо не ми отива“, — измърморих, оглеждайки критично отражението си.

И тогава се открехна завесата на съседната пробна.

Жена на около 60, с прошарена коса и удивително ясен поглед ме погледна и каза:

„Знаете ли, когато бях на вашите години, също не харесвах това, което виждах в огледалото“.

„Нима ме е чула?“ — помислих смутено.

„И какво се е променило?“ — попитах все пак, макар да нямам навика да откровенича с непознати.

Тя се усмихна: «Разбрах, че огледало е просто стъкло“.

Тези 6 думи прозвучаха толкова просто. Но нещо в тях ме стъписа.

„В какъв смисъл?» — намръщих се неразбиращо.

«В буквален. Огледалото показва отражение. Но то не показва:

- Как звучи вашият смях, когато сте истински щастлива

- Как блестят очите ви, когато разказвате за любимата си работа

- Как се променят хората около вас, когато влизате в стаята

- Как ръцете ви могат да подкрепят онзи, който има нужда от това“

Тя си оправи яката на блузката…

А вчера моята 15-годишна племенница притеснено се оглеждаше в огледалото, стягайки се концерт в училище.

„Знаеш ли“, — казах й, — „Огледалото е просто стъкло. То не показва, как прекрасно свириш на пиано“.

Тя вдигна поглед и се усмихна. А аз разбрах, че мъдростта трябва да се предава като щафета — от ръка на ръка, от сърце на сърце.

оригинал

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Българите в Унгария - заедно в живота и в смъртта

Изображение
  Стряскащо заглавие, нали? Така е, но именно това „в смъртта“ ме накара да седна и да опиша впечатленията си от посещението при българите в Унгария веднага след последната среща. Още докато съм тук, в Будапеща. След именно тази, последната среща, която добави страшната, но и силно ангажираща с отговорност дума в заглавието. За българската общност в Унгария се знае – поне от тези, които се интересуват от българите в чужбина – най-вече, че са основно потомци на градинари, дошли в пределите на Австроунгарската империя в началото на 20 век да развиват градинарство, и утвърдили се като най-мощните производители и търговци със селско-стопанска продукция. Всъщност, още през  1914 г. е учредено Дружеството на българите в Унгария , което и днес има значителна роля за запазване на българския дух сред сънародниците ни. По негова инициатива през 1953 г. се събират доброволни дарения за построяването на Българския културен дом в Будапеща, открит през есента на 1957 година. Дружеството...
Прочетете още

В добри и лоши времена...

Изображение
 /Честит рожден ден, мила сестричке.../ Когато тя се роди, аз бях на 5. Предполагам, че сте чели какви ли не от умни по-умни неща   за това, колко е важно правилно да се прецени, кога да се ражда второто дете, как трябва първото да се подготви за това, че в семейството ще се появи бебе, че да не се повреди крехката психика на каката (или баткото), или пък не дай-Боже да изревнува и да навреди на малкото… И така нататък и така нататък…. Добре, че родителите ми не ги бяха чели тези работи. Тя просто един ден се появи у дома. Беше топла есен, а тя беше толкова мъничка и така хубаво миришеше. Обожавах да се въртя около мама, когато тя я преповиваше. Знаете ли какво е това? Малцина вече знаят как се повива бебе.  Защото сега бебетата ги изписват от родилното с памперс и дрешки. И едно одеялце отгоре, по-скоро за красота. А преди пелените трябваше да са минимум три: една мъничка, много мека, най-добре от тензух, която се слага между крачетата на бебето, после втората – тъ...
Прочетете още

Приказка за златното момиче

Изображение
Този път интригата беше името...  Полът на детето, което очаквахме да се роди всеки момент – племенничката, най-новото попълнение в голямото ни семейство! - ни беше съобщен веднага след като стана ясен, но името се пазеше в дълбока тайна. Предвид събитията от   последната година, очаквахме да е друго. Дори бяхме сигурни какво ще е. Брат ми и снахата обаче ни изненадаха. Приятно. Защото Злата не е просто популярно напоследък име. За нашата фамилия то е специално . Има семейства, които знаят историята на своя род до няколко поколения назад. С имена, дати на раждане и пр. Благодарение на информацията, препредавана в семейството от поколение на поколение – къде истини, къде предания и легенди – от една страна, и възможностите за достъп до архивни материали – от   друга, някои дори са успели да проследят нишката до България. Открили са мястото, откъдето са тръгнали предците им, и името на човека, повел кервана към ...
Прочетете още