Мъдростта на народите и предизвикателствата на съвременния свят

В края на 2017 г. в Цхинвал, Южна Осетия, пи нициатива на Дружеството за южноосетонско-българско приятелство, и най-вече на неговия неуморен председател Инал Плиев излезе двуезичен сборник на Български народни приказки. За мен е чест, че бях поканена да напиша предговор, към това издание.

Вече второто десетилетие на XXI век с увереност крачи по планетата. И носи със себе си всичките предизвикателства на информационната ера. Децата ни все по-рядко хващат книга, все по-често се заседяват пред телевизора и компютрите. Червената шапчица и Малката кибритопродавачка безжалосто са изместени от красавицата Барби, а Хари Потър пленява умовете на малчуганите от всички страни, запращайки в забвение персонажите от героичния епос на техните народи. Но и днес в различни кътчета на света майки и баби присядат вечер край леглото на заспиващите немирници с книжка в ръка...

Книжка с ПРИКАЗКИ. Защото именно народните приказки – това безценно наследство, оставено нам от предците, – съдържа цялата мъдрост на народите и е най-първото „учебно пособие“ за възпитание на основните човешки ценности у подрастващите. Всеки народ е родил свои приказки – съобразно особеностите на културата и светоусещането. Но във всички приказки на света можем да намерим Царя на животните, който е строг, понякога дори свиреп, но непременно справедлив – най-често това е Лъвът, но не непременно... Ще видим някое малко, незабележимо, но трудолюбиво и всеотдайно животинче – може да е Мишка или Врабче... Разбира се, няма как да минем без хитрата Лисица, злия, но глупав Вълк, клюкарката Сврака или инатото Магаре. Приказките са тези, които първи повеждат за ръчичка малките в истинския, съвсем не-приказен свят на възрастните. Свят, в който има Завист и Злоба, олицетворяван чрез образите на мащехи, доведени дъщери, завистливи сестри и т.н. Свят , в който има мързеливци, които искат да имат всичко, и онеправдани, които вярват, че трудът и добротата са най-голямата ценност. Но именно приказките са и най-непосредствения източник на оптимизъм и надежда, защото, както е известно, никъде по света няма да намерите приказка с лош край...

Второто десетилетие на двадесет и първи век с увереност крачи по планетата. Всеки ден сме изправени пред нови и нови предизвикателства. И едно от тях е – как да възпитаем децата си да бъдат добри хора, как да ги убедим, че светът е хубаво място за живеене, стига да имаш добро сърце, трудолюбиви ръце и отворен ум. Да умееш да приемаш другия, да намираш в него не това, което ни прави различни, а напротив – това, което ни обединява. В този смисъл идеята на Дружеството за южноосетино-българска дружба да издаде двуезичен сборник български приказки е повече от сполучлива. Защото какво по-хубаво от това да покажеш на най-малките, че в същността си не сме чак толкова различни, че и българите и осетинците ни вълнуват едни и същи неща.

И не от вчера и днес, а, както се казва в народа – „от край време“.