Сбъднахме една мечта...

Фейсбук ми го напомни…

Направихме го!

Изложбата на Донка Минковская "Бесарабия - съкровища от бабините ракли" вече е открита!

Беше хубаво. Беше топло и сърдечно. Имаше сълзи, но те бяха от преливащи емоции и радост. Имаше бъркотия в протокола, но вярваме, че тя ни бе простена, защото бяхме искрени и развълнувани. Звуците на гайдата във вещите ръце на Галин Георгиев и нежните извивки на странджанската песен в изпълнение на Радостина Йовкова органично допълваха мотивите на експонираните творби на Донка и връщаха присъстващите в онова далечно, завещано от бабите ни минало, където са корените на българщината.

Директорът на Етнографския институт с музей Петко Христов бе истински домакин на събитието, - сърдечен и гостоприемен. И дори най-официалните ни гости - Посланикът на Украйна Микола Балтажи и Вицепрезидентът на България Илияна Йотова, тук на откриването на изложбата бяха преди всичко българи, гости на празника на Донка Минковская, дошли да разделят с нея радостта от сбъдването на една нейна мечта - изложба в България.

А ние от Центъра на бесарабските българи в България оставаме с удовлетворението от осъщественото и вярата, че можем да сбъднем още много мечти да реализираме много идеи

Защото си заслужава!... 

София, 28.02.2018 г.

 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Приказка за златното момиче

Изображение
Този път интригата беше името...  Полът на детето, което очаквахме да се роди всеки момент – племенничката, най-новото попълнение в голямото ни семейство! - ни беше съобщен веднага след като стана ясен, но името се пазеше в дълбока тайна. Предвид събитията от   последната година, очаквахме да е друго. Дори бяхме сигурни какво ще е. Брат ми и снахата обаче ни изненадаха. Приятно. Защото Злата не е просто популярно напоследък име. За нашата фамилия то е специално . Има семейства, които знаят историята на своя род до няколко поколения назад. С имена, дати на раждане и пр. Благодарение на информацията, препредавана в семейството от поколение на поколение – къде истини, къде предания и легенди – от една страна, и възможностите за достъп до архивни материали – от   друга, някои дори са успели да проследят нишката до България. Открили са мястото, откъдето са тръгнали предците им, и името на човека, повел кервана към Бесарабия. П
Прочетете още

Обръщение на президента на Украйна по повод Деня на паметта и помирението

Изображение
  Превод. Оригиналът ТУК Може ли пролетта да бъде черно-бяла? Може ли да бъде вечно февруари ? Обезценяват ли се златните думи? За съжаление Украйна знае отговорите на всички тези въпроси. За съжаление тези отговори са да. Всяка година на 8 май, заедно с целия цивилизован свят, почитаме всички, защитили планетата от нацизма през Втората световна война. Милиони загубени животи, осакатени съдби, измъчени души и милиони причини да кажем на зло то : никога повече! Знаехме каква е цената, която нашите предци са платили за тази мъдрост. З наех ме колко важно е да я съхран им и да я предад ем на нашите наследници . Но представа си нямахме , че нашето поколение ще стане свидетел на поругаването на тези думи , че , както се оказа, те са истина не за всички . Тази година казваме „Никога отново“ по различен начин. Чуваме "Никога отново" по различен начин. Звучи болезнено, жестоко. Не с удивителна, а с въпросителен знак. Вие казвате: никога повече? Кажете го това на Украйна.
Прочетете още

ШАРЕНАТА ТОРБИЧКА И 500 ВЪЗЕЛЧЕТА

Изображение
На моята баба Ирина Днес е Бабинден.  Ако не бяха репортажите по телевизията, сигурно малцина щяха да помнят какво е това всъщност.  Какво означава „баба“ извън контекста на „възрастна жена, която има внуци“  Нещо повече, дори и значението „акушерка“ не изчерпва напълно смисъла и значението на една „баба“ за общността на едновремешните българи. Когато преди десетина години имах амбицията да пиша докторат, започнах да събирам спомени на възрастните хора в моето село. Разбира се, започнах с роднините. ( Бързо осъзнах, колко много съм закъсняла, но това е друга тема и история ). Разпитвах най-вече за това, какво си спомнят от разказите на техните баби и дядовци. За времена, които и те не си спомнят, но знаят за тях от по-възрастните… Родът на майка ми – Желевите – е от основателите на селото и е доста многолюден. Прадядо ми Панко имал дъщеря (баба Маша) и петима синове, най-малкият от които бил дядо ми Мишо. Може би защото дядо Мишо беше доста добър разказвач, затова за рода ни по м
Прочетете още