Сбъднахме една мечта...

Фейсбук ми го напомни…

Направихме го!

Изложбата на Донка Минковская "Бесарабия - съкровища от бабините ракли" вече е открита!

Беше хубаво. Беше топло и сърдечно. Имаше сълзи, но те бяха от преливащи емоции и радост. Имаше бъркотия в протокола, но вярваме, че тя ни бе простена, защото бяхме искрени и развълнувани. Звуците на гайдата във вещите ръце на Галин Георгиев и нежните извивки на странджанската песен в изпълнение на Радостина Йовкова органично допълваха мотивите на експонираните творби на Донка и връщаха присъстващите в онова далечно, завещано от бабите ни минало, където са корените на българщината.

Директорът на Етнографския институт с музей Петко Христов бе истински домакин на събитието, - сърдечен и гостоприемен. И дори най-официалните ни гости - Посланикът на Украйна Микола Балтажи и Вицепрезидентът на България Илияна Йотова, тук на откриването на изложбата бяха преди всичко българи, гости на празника на Донка Минковская, дошли да разделят с нея радостта от сбъдването на една нейна мечта - изложба в България.

А ние от Центъра на бесарабските българи в България оставаме с удовлетворението от осъщественото и вярата, че можем да сбъднем още много мечти да реализираме много идеи

Защото си заслужава!... 

София, 28.02.2018 г.

 

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Българите в Унгария - заедно в живота и в смъртта

Изображение
  Стряскащо заглавие, нали? Така е, но именно това „в смъртта“ ме накара да седна и да опиша впечатленията си от посещението при българите в Унгария веднага след последната среща. Още докато съм тук, в Будапеща. След именно тази, последната среща, която добави страшната, но и силно ангажираща с отговорност дума в заглавието. За българската общност в Унгария се знае – поне от тези, които се интересуват от българите в чужбина – най-вече, че са основно потомци на градинари, дошли в пределите на Австроунгарската империя в началото на 20 век да развиват градинарство, и утвърдили се като най-мощните производители и търговци със селско-стопанска продукция. Всъщност, още през  1914 г. е учредено Дружеството на българите в Унгария , което и днес има значителна роля за запазване на българския дух сред сънародниците ни. По негова инициатива през 1953 г. се събират доброволни дарения за построяването на Българския културен дом в Будапеща, открит през есента на 1957 година. Дружеството...
Прочетете още

В добри и лоши времена...

Изображение
 /Честит рожден ден, мила сестричке.../ Когато тя се роди, аз бях на 5. Предполагам, че сте чели какви ли не от умни по-умни неща   за това, колко е важно правилно да се прецени, кога да се ражда второто дете, как трябва първото да се подготви за това, че в семейството ще се появи бебе, че да не се повреди крехката психика на каката (или баткото), или пък не дай-Боже да изревнува и да навреди на малкото… И така нататък и така нататък…. Добре, че родителите ми не ги бяха чели тези работи. Тя просто един ден се появи у дома. Беше топла есен, а тя беше толкова мъничка и така хубаво миришеше. Обожавах да се въртя около мама, когато тя я преповиваше. Знаете ли какво е това? Малцина вече знаят как се повива бебе.  Защото сега бебетата ги изписват от родилното с памперс и дрешки. И едно одеялце отгоре, по-скоро за красота. А преди пелените трябваше да са минимум три: една мъничка, много мека, най-добре от тензух, която се слага между крачетата на бебето, после втората – тъ...
Прочетете още

Приказка за златното момиче

Изображение
Този път интригата беше името...  Полът на детето, което очаквахме да се роди всеки момент – племенничката, най-новото попълнение в голямото ни семейство! - ни беше съобщен веднага след като стана ясен, но името се пазеше в дълбока тайна. Предвид събитията от   последната година, очаквахме да е друго. Дори бяхме сигурни какво ще е. Брат ми и снахата обаче ни изненадаха. Приятно. Защото Злата не е просто популярно напоследък име. За нашата фамилия то е специално . Има семейства, които знаят историята на своя род до няколко поколения назад. С имена, дати на раждане и пр. Благодарение на информацията, препредавана в семейството от поколение на поколение – къде истини, къде предания и легенди – от една страна, и възможностите за достъп до архивни материали – от   друга, някои дори са успели да проследят нишката до България. Открили са мястото, откъдето са тръгнали предците им, и името на човека, повел кервана към ...
Прочетете още