Приказка за златното момиче

Този път интригата беше името... 

Полът на детето, което очаквахме да се роди всеки момент – племенничката, най-новото попълнение в голямото ни семейство! - ни беше съобщен веднага след като стана ясен, но името се пазеше в дълбока тайна. Предвид събитията от  последната година, очаквахме да е друго. Дори бяхме сигурни какво ще е. Брат ми и снахата обаче ни изненадаха. Приятно.

Защото Злата не е просто популярно напоследък име. За нашата фамилия то е специално.

Има семейства, които знаят историята на своя род до няколко поколения назад. С имена, дати на раждане и пр. Благодарение на информацията, препредавана в семейството от поколение на поколение – къде истини, къде предания и легенди – от една страна, и възможностите за достъп до архивни материали – от  друга, някои дори са успели да проследят нишката до България. Открили са мястото, откъдето са тръгнали предците им, и името на човека, повел кервана към Бесарабия. Причините, това да e трудна задача, сa свързани най-вече с факта, че Бесарабия многократно е сменяла администрацията си, и архивите й в момента са разпилени между Измаил, Одеса, Кишинев, Яш и Букурещ, като не до всеки от тях достъпът е лесен. А и със семейните предания не всеки има късмет. Да не говорим, че понякога се сещаме да разпитваме нашите баби и дядовци, когато последните вече са много възрастни, или пък изобщо ги няма.

Май последното се отнася за нашето семейство. Оттук-оттам спомен за някоя приказка – „дръвче-дръвче, дай ми звънче…“, „ни съм яла, ни съм пила, на сух камън съм седяла, сухи дренки съм поскала…“, „ключуйти са под белия камън…“ Оттук оттам някоя песен… И това е цялото ни нематериално наследство. Да бяхме питали. Но не сме.

И на фона на това непростимо не-питане и не-знание изплува един-единствен разказ. За баба Злата, която била довела родата от България. Единия от четирите корена на нашето родово дърво, ташбунарския. И само толкова. Това, че ролята на предводител в случая е на жена, някак си изобщо не ме учудва. Но не мога да се върна назад във времето, за да поразпитам баба ми Фана по-подробно за тази митична баба Злата. Запомнила съм само името. А образът съм си го дорисувала сама. Нещо повече, впоследствие научих каква силна и прекрасна покровителка има родът ни – Света Злата Мъгленска, любимата ми светица! (И не само моя. Когато с Пламен Павлов предложихме награда Българка на годината Пламен предложи да е на името на Св.Злата Мъгленска. Не помня дали му бях споделяла преди това за „нашата“ баба Злата, дали го е „прочел“ в ума и душата ми? А после се оказа, че нашият общ приятел Цветан Томчев е от „фен-клуба“ на светицата и има снимка на най-прекрасния й образ… Но това са други истории).

Исках дъщеря, която да кръстя Злата.
За да се затвори кръгът. Да бъде почетена баба ни Злата.

На даден етап стана ясно, че вече няма как да се случи, и тогава започнах тайничко да се надявам някоя от сестрите ми да назове дъщеря си Злата (не съм им го казвала – нямаше да е правилно, трябваше сами да се сетят – само така волята на съдбата щеше да е изпълнена). Но и това не стана: името на Мирослава дойде преди самата нея, а Милана беше хрумване, импровизация в последния момент. Гледам ги и двете и разбирам, че наистина, никоя от тях не е Злата. Просто не е.

Злата е друга. И тя дойде на 12 юли в 10 сутринта.

Идея си нямам защо брат ми и съпругата му са избрали това име. Дали са мислили дълго, преглеждали списъци в интернет, хвърляли ези-тура или пък майката го е измислила след като малката се е родила – ще разберем. Но не бих се изненадала, ако се окаже, че брат ми изобщо не е знаел за баба Злата, и няма никаква представа колко много смисъл донесе в семейството ни неговото малко момиченце с името, което са й избрали. Но и така да е – тогава нещата изглеждат още по-съдбовни.

Така или иначе всички сме безкрайно благодарни на брат ни Димитър и жена му Катя един път, за това че дариха рода с наследник и запазиха фамилията, и втори път, че успокоиха духа на прародителката ни.

А на Златинка - добре дошла в семейството!

Кръгът е затворен. Душите на предците ни – успокоени.

Предстоят само хубави неща