Принципът на Матея

 /превод/

...Тя си спомни един анекдот, който наскоро й беше разказала една приятелка.

Влиза мутра в магазина и връща лампички за елха.

-       Какво става? Не светят ли? – пита загрижена продавачката.

-       Защо? – отговаря той – Много добре си светят.

-       Какъв е проблемът тогава?

-       Не ме радват…

Така беше и при нея. Сякаш всичко беше наред, но нищо не я радваше. И, странна работа, но всеки месец проблемите сякаш се натрупваха.

Първо се спука тръба в банята и наводни съседите отдолу. После й одраха калника на джипа. След това кутрето на приятелката й, докато двете си пиеха кафето в кухнята, съсипа новите й италиански обувки. А когато посред нощ изведнъж падна картина и за малко да я пребие, тя разбра, че явно някъде е сгазила лука.  

Когато на сутринта сподели патилата си с колегите, маркетоложката Светла само присви рамене:

– Принципът на Матея, скъпа.

– В смисъл?

–Ами, в Библията пише: „..който има, на него ще му се даде и ще се приумножи, а който няма, от него ще се отнеме и онова, което има“.

– Кой ще го отнеме?

– Ами… кой?! – като на малко дете отговори Светла и възнесе очи към  небето.

– И какво да правя?  

– Събирай – въздъхна Светла.

– Какво? – не разбра тя, – Какво да събирам?

– Всичко! И добро и лошо…

Тя забрави за този странен принцип, но малко след това портиерът каза, че са одраскали и другия калник, и тогава тя реши да изпробва този странен принцип…

Затова, когато следобед директорът разкритикува нейния нов проект, тя спокойно отговори: – Това е за добро, – и напусна кабинета. Плюс. Вместо да се разстрои, тя реши да се поглези и влезе в любимата си сладкарница. След 10 минути звънна секретарката: „Връщай се веднага. Шефът реши, че някой от  конкурентите може да прояви интерес към твоя проект, затова спешно го пусна за реализация“. До края на седмица на всички дребни проблеми тя отговаряше „Брои се“, „Плюс“, „За добро“. Стискайки зъби, приемаше по-сериозните: „Добре де, и това добавяме“, „Все пак е за добро“. И странно, но по някакъв неясен начин, но този принцип на Матея работеше. Защото някъде нещо се отнемаше, но при това се разкриваха някакви нови възможности. При това там, където тя най-малко очакваше.

И когато гаджето й реши да я напусне… тя дори не се изненада.

– Изглежда, че изобщо не ти пука, че аз си събирам нещата? – възмутено попита той.

– Не че не ми пука, – отговори тя. — Но ти не искаш да се обвързваш, не си готов за деца и дори не ме запознаваш с приятелите си. В такъв случай май е време сама да се запитам: — За какво точно ти, ето такъв, си ми нужен, след като аз искам семейство, деца и обикновено съм душата на компанията? Така че това, че си тръгваш, е само за мое добро.

Той така се втрещи от този отговор, че дори спря да събира нещата си, но тя вече започна да му помага и дори извади още един куфар …

Светла излезе права: принципът на Матея работеше, и сега вече никой не откъсваше парченца от това, което тя имаше. Напротив, там, където беше малко, отнякъде му се добавяше. А ако се появяваха проблеми – това изглеждаше като обеца на ухото: не вреди на другите, непременно ще се върне! И все пак хубавите неща бяха повече. В пъти повече. Който забелязва, че вече има, на него ще му се даде и ще се приyмнoжи. Всичко е за добро!

Автор: Вepоника Kиpилюк