Един спомен, който, за щастие, продължава...
..Тези дни Изпълнителна агенция за българите в чужбона, която отново оглавих преди година и половина, за пореден път обяви своите детски конкурси за деца от българските общности в чужбина - литературния, за рисунка и по пеене. По този повод се разрових в архивите и от предишните години и намерих ето това... Едно писмо до Пламен Павлов, който и досега води предаването си "Час по България". Годината е 2003-та. "Облаче ле бяло" още е в далечното бъдеще, а темата за българите в чужбина е във фокуса на предаването на Пламен...(2024 г.)
* * *
"Пламене, здравей!
Изпращам ти това, което измъдрих. Имах много
варианти, но в крайна сметка написах това, за което в телевизията има кадри...
Идеята ми е в началото на предаването да кажеш, че засега
единствено Агенцията за българите в чужбина (независимо и въпреки честата смяна
на ръководството и незаинтересоваността на държавата) е успяла да намери форма
и начин, по който да приобщава децата от различните български общности към духовните ценности на България, да ги
запознае помежду си. Защото седемте издания на литературния конкурс и трите на
рисунката, с все повече увеличаващия се брой на участниците и все повече
разширяваща се “география” на участието показват, че това наистина е една
“инвестиция” в бъдещето на България. Кой знае, може би именно така трябва да се
“отглежда” лоби, а не като първо прогоним децата си от България, а после ги
примамваме обратно с тлъсти залъци и министерски кресла... Е, поувлякох се,
разбира се – въпреки, че като те знам, ти би могъл и точно така да го кажеш.
Както и да е, това беше лирическо отстъпление.
Значи можеш да кажеш две думи за конкурсите като
цяло, да пуснеш репортажа, (тъй като това ми изглежда повече като репортаж), а
след това, да кажеш, колко всъщност малко и недостатъчно е това. Колко нови форми
могат да се измислят... Можеш да споменеш да унгарчетата (т.е. българчетата от
Унгария), които всяко лято идват в Равда на море, общуват си помежду си и си
заминават, без да са видели нищо от
хубавата ни България... Или за „американчетата“ или „европейчетата“, за които,
макар че всяко лято си идват при бабите, “коефициентът на полезно действие” се
ограничава до възможността да упражняват българския си език с въпросната баба
(поради обективната причина, че последната не владее английски) и толкоз...
Всъщност ти си знаеш, това са само идеи... Дадох телефона ти на Елена Цанева –
майката на едно от децата, което беше с нас в лагера. Тя има интересни неща за
казване, най-малкото, сигурна съм, че ще ти сподели какво преобразяване са
сътворили с дъщеря й тези 7 дни в Балчик...
И така, ето го текста. Използвай го, както сметнеш
за добре.
***
В края на месец юли тази година в София се срещнаха
35 деца - българчета от различни краища
на света. Победителите в Седмото издание на литературния конкурс и в Третото издание на конкурса за рисунка –
и двата за деца от българските общности в чужбина бяха дошли в България за да
получат наградите си, да се запознаят помежду си и да прекарат заедно по една
седмица у нас. Двата конкурса се организират от Държавната агенция за българите
в чужбина и вече са станали традиционни и очаквани от малките българи по света.
Първото издание на литературния конкурс датира от 1995 г., а началото на конкурса
за рисунка бе положено през 2001 г. От
тогава до днес близо 1000 българчета от около 20 страни на по света са
изпратили в агенцията детските си разсъждения на тема “Знай своя род и език”,
споделили са “Какво отговарят, когато ги питат за България”, кой е “любимият им
български писател, както и “най-интересните неща от своя живот”, доверили са ни дори “Защо обичат
родителите си”. Поразява разликата в психологическите нагласи, известните
нюанси в ценностната система на участниците от различните страни. Но във всички
случаи децата са много развълнувани и дори създават своя малка философия и
понякога постигат оригинални обобщения.
Не по-малко искрени са
творбите 600-те малки художници, които вече трета година неуморимо рисуват
България – такава, каквато е тя в техните мечти. Някои от децата никога не са
идвали в България, за други страната ни е мъгляв спомен, преплетен с разказите
на мама и татко, трети са в чужбина съвсем отскоро, но – интересно! – от
разстояние изглежда някак си различна. Всичко това намира израз в
произведенията на малките ни сънародници в странство. От някои картини лъха радост и ведрина, други
поразяват с на пръв поглед необяснима тъга и вглъбеност (?), в мечтите на един
България – фантастичен град на бъдещето с небостъргачи и летящи чинии, кацащи
по покривите, докато другият вижда Долината на Розите и българските девойки,
непременно пременени в носии... Обединява
ги, обаче, обичта към България, която носят в сърцата си и... надеждата да са
сред победителите. Защото знаят, че наградата е идване в България.
Сред участниците и в двата
конкурса съвсем определено могат да се открият автори с определени
белетристични и поетични възможности, както и такива, с вероятно бъдеще в
областта на изобразителното изкуство. Но не това е на първо място при
оценяването им. Подходът на журито към подредбата на ученическите творби през
всичките тези години се предопределя от степента на искреност и изповедност, от
умението да се създават общочовешки ценности и най-вече от степента на
неотделимост от духовните ни и национални традиции, мястото на родовата памет.
Последвалите седем дни в
Балчик, в почивната станцията на добричката фирма “Екострой” бяха за децата не
просто почивка на море. Деца на различна възраст и от толкова различни страни
не само намериха общото помежду си (все пак са си българчета, нали?!), но и
успяха да се сприятелят, да научат много и интересни неща едни за други. А може
би и да почувстват, че са част от едно цяло... Може би затова на раздяла в
очите на някои от децата блестяха сълзи. Това ще се разбере след години (ако
изобщо се разбере). А засега организаторите на това родолюбиво начинание се
надяват, че е изплетена още една, може би съвсем мъничка брънка, сложена е една
малка тухличка в основите на оная духовна България, която не признава граници и
която е толкова необходима на всички ни. август 2003 г.
август
Коментари
Публикуване на коментар