ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА...

За протести, контра протести и словото - като оръжие...

Здравей, мила К.

Преди всичко ти благодаря за това, че ми писа лично, а не на стената във фейсбук, където щяхме да затънем в безизходицата от коментари, взаимни нападки и тотално неразбиране. Не ние с теб, а между всички хора, които щяха да се включат. Винаги така става във фейсбук – в крайна сметка това е спецификата на „глобалната мрежа“.
Аз обаче ще ти отговоря публично (затова не съм написала името ти). Защото твоите въпроси наистина са много важни и защото в една или друга форма – включително и със заплахи! - ми ги зададоха много хора. Благодаря ти за въпросите ти, защото, отговаряйки на тях, мога да се  опитам да посоча разликата между добрите намерения и подкрепата за един народ от използването на ситуацията, в която е изпаднал този народ, за пропагандиране на определена геополитическа ориентация. Така, както я виждам аз.

Питаш ме, кое толкова ме възмути в „поканата за шествие и митинг с цел протест срещу войната между два братски славянски народи“. Молиш ме да прочета „отново текста и по-специално думите в червено, написани с български, славянски букви“. Прочела съм ги много внимателно. Те именно затова са в червено – за да концентрираш вниманието си върху тях, и не толкова върху останалия текст. Стара и изпробвана PR-техника. Затова нека първо да видим текста, който не е в червено...

 „Убийствата на невинни хора в Украйна са част от завоевателната политика на държави агресори- сащ и държави - сателити от европейския съюз, които стъпка по стъпка колонизират целия свят под различни фалшиви лозунги. След като не можаха да превземат Сирия и Иран и от там да се доближат и нападнат Русия, агресорите откриха украинския фронт. Сценарият на събитията в Украйна е от същите сценаристи, които бомбардираха Югославия, Ирак, Афганистан, Либия, Египет, Сирия. Това са сащ и англия. От 20 години влагат милиарди долари за да подготвят Украйна за днешния финален момент на превземането й и тоталното й разграбване и заличаване като народ и държава чрез различни лостове, точно така както правят с българския народ в последните 25 години криминален период на развитие в България.“

Така започва текстът на „възванието“. Може ли аз да те попитам, мила К., ти лично за себе си убедена ли си, че нещата стоят именно така? Че именно това са виновниците за конфликта в Украйна. А дори и да си убедена, би ли могла да се подпишеш, че това е единствената и обективна истина? Мислиш ли, че някога ние, простосмъртните, ще я научим тази истина? Лично аз не мога да кажа, че в цитираните констатации няма съвсем нищо вярно, но със сигурност е само едната страна на медала. Както знаеш, моята информация не само от медиите. И ако авторите на текста говорят за дългосрочна подготовка на конфликта от страна на САЩ и Англия, аз имам десетки примери, как този конфликт е подготвян от страна на Русия. Примери отделни и изолирани, но затова пък реални, живи. Как ветерани-афганци заминават на „санаторно лечение“ в Русия и след 5-10 години изведнъж се появят на проруските митинги в родните си градове. Как „отставни“ офицери от ГРУ някак си по едно и също време масово започват да си купуват имоти в Крим и на други места по Черноморието и много други. От години плюем по фондация „Отворено общество“ и „възпитаниците на Сорос“, които „съсипват България“, а какво знаем за истинските цели на Фондация „Русский мир“ и защо, създадена през 2007 г., тя изведнъж се активизира през последните 2-3 години? Има над какво да се замислим, нали?

 „...Българският народ не може да се съгласява с безумното поведение на политиците-марионетки, които обслужват колонизаторите ни и си позволиха без допитване до народа и НС да легитимират незаконната власт и хунтата в Украйна, а към днешна дата тъй наречения "служебен кабинет", т.е. поредната колониална администрация на сащ, стигнаха до безумието да обявят братска Русия за „враг и опасна за България” и против волята на нашия народ искат на наша територия да се разположат ракети, насочени срещу Русия. В Украйна те вече го прилагат в действие и всеки ден избиват стотици мирни граждани. Ние като древна нация, стояща в основата на съвременната цивилизация не можем да бъдем безучастни и безмълвни.“

Какъв смисъл виждаш тук, мила К.? Лично аз съм доста объркана. След обвиненията към САЩ и ЕС за разпалване на войната срещу Русия (!) изведнъж се оказва, че протестираме всъщност срещу... нашето си правителство. Но и тук е пълно объркване. Та нали правителството ни (и това, което подаде оставка, и сегашното служебно) са „комунистически“? Нали сме свикнали да обвиняваме „комунистите“ в това, че са „послушни на Москва“? Как така се оказа, че същите тези „комунисти“ изведнъж се обърнаха срещу „братска Русия“? И това е при положение, че само преди седмици обществеността се възмущаваше от постъпката на служебния премиер, наложил преработване на съставената от военния министър „Визия 2020“. И най-големият натиск върху проектодокумента бе именно заради оценката, че Русия представлява заплаха за България. Е, какво е в крайна сметка правителството ни, според инициаторите на митинга и авторите на „възванието“? Срещу какво и кого ни викат да протестираме? И кого ни канят да защитаваме – Украйна или в крайна сметка Руся от ракетите на НАТО? Защото Украйна се появява в този пасаж между другото, като кръпка... При това в един абсурден контекст. Цитирам: „В Украйна те вече го прилагат в действие и всеки ден избиват стотици мирни граждани“. Кои те? Според българската граматика местоимението те би трябвало да се отнася към подлога в предходното изречение. А подлогът е „тъй наречения "служебен кабинет“... Т.е. нашият си служебен кабинет избива хора в Украйна! Какъв ужас! Е, как да не протестираш! Само че не е смешно, а всъщност много страшно.

И стигаме до текста в червено:

СТОП на убийствата в Украйна!

СТОП на въвличането на България в завоевателните войни на сащ! СТОП на КОЛОНИЗИРАНЕТО на България и Украйна от европейски съюз и сащ/нато! Колониалната администрация и нато - вън от България и Украйна!

Бъдещето е на суверенните държави!

Аха, ето я и Украйна. Сетихме се, че поводът да протестираме срещу САЩ и НАТО в подкрепа на Русия всъщност е... Украйна. Само че аз питам кой е упълномощавал долуподписаните (и именно върху „подписа“ ще обърна изрично внимание!) господа и дами да протестират от името на Украйна и украинския народ? От името на същата тази държава, която в момента се бори именно за суверенитета си!

Питаш ме за какъв „контра протест“ призовавам, мила К.  Това е много лесен въпрос. Но нека първо да те попитам аз – ти лично разбра ли „за“ или „срещу“ какво призовават организаторите на митинга?

·         За спиране на войната в Украйна?

·         Срещу политиката а НАТО, САЩ и т.н.?

·         Срещу политиката на българското правителство?

·         В подкрепа на политиката на Русия?

Кое от всичките? Защото очевидно е, че много хора биха ги намерили за взаимно изключващи се каузи. Няма ли хора, които не подкрепят нито политиката на САЩ, нито тази на Русия, но разбира се, искат да спре кръвопролитието в Украйна? Има, разбира се. Е, те какво да правят – да ходят ли на митинга или?... Как мислиш? Именно това се нарича манипулация!  

И аз призовавам да протестираме именно срещу манипулацията и подмяната на понятия и приоритети. Защото организаторите на митинга всъщност излизат срещу нашето българско правителство, срещу политиката на САЩ, НАТО, ЕС. Тяхно право е. Стига да не го правят ОТ МОЕ ИМЕ. Стига да не го правят от името на стотици хиляди други хора, които не мислят като тях. А те правят именно това. „Българският народ не може да се съгласява...“  - какво е това? И аз съм част от българския народ и никого не съм упълномощавала да говори от мое име. Но за да привлекат повече хора те използват като аргумент конфликта в Украйна. Именно разчитайки на чувствата на хора като теб, и като много други добри хора, които просто искат войната да спре, да престанат да се избиват хора...

Призовавам също така да протестираме и срещу тенденцията група хора да си позволява безнаказано да говори ОТ ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ. Нещо повече – да определят въшнополитическия вектор на България. Обърна ли внимание как се казва Инициативният комитет? „България покрепя политиката на Русия“! Много смело твърдение, не мислиш ли? „България“ това е държавата (управлението) и суверенът, народът. Неразделни. Питам се от чие име подписалите се толкова смело господа твърдят, че България подкрепя политиката на Русия. Ако от името на държавата – противоречие! Нали протестират именно срещу правителството, което, според тях не подкрепя Русия. Ако от името на народа – както се казва „виж точка първа“ – аз и стотици хиляди в България не подкрепяме политиката на Русия , но сме част от българския народ. Защо говорят от наше име? И за да съм съвсем ясна по този въпрос, само ще отбележа, че също толкова яростно бих реагирала и на заглавия „България подкрепя политиката на САЩ“ (Канада, Зимбабве или или на когото и да било друг). От години водя телевизионно предаване, т.е. разполагам с ефир, с публика. Но никога – за каквото и да става дума! – не съм си позволявала да обобщавам, да създам впечатление, че говоря от името на всички. Много внимавам в това отношение, защото думите са опасно оръжие.

Толкоз за протести и котрапротести. Но ти поставяш и други въпроси: „Да не би да има Българин, който да е за продължаване на войната, в която умират славянски братя? Защо трябва да воюват един срещу друг два славянски народа? Кой провокира войната? Защо да не се опитаме да я спрем с мирни средства? Защо да позволяваме България да има някакво участие в нея и срещу кого?! Срещу руския или срещу украинския народ?! От къде тръгна конфликта и защо?“. Някои от тях да риторични, други – много трудни. Нямам отговори на всичките. Но зная, че не е един и същ отговорът на въпросите „Кой има интерес от войната в Украйна“ и „Кой води тази война“. Не редовната армия на НАТО и не НАТОвска бойна техника воюват в момента в Украйна, не американски войници загиват там. Това са факти. Всичко останало са анализи, мнения, гледни точки и откровена пропаганда. Що се отнася до България и до това тя „да бъде въвличана“ или „да има участие“, лично аз мисля, че България най-малкото най-после трябва да формулира позиция. А това съвсем не означава, че „участва“ или е „въвлечена“.

И накрая само още нещо, според мен, много важно и показателно. Пишеш ми, че твоето поколение сте били „възпитани с обич към бившият Съветски Съюз, като по-голям брат“ и че си „запазила най-топли чувства към Русия и Украйна, които бяха една държава, един народ.“ Мила приятелко, много добре те разбирам, и сигурно стотици българи от твоето поколение биха казали същото. Но позволи ми като на българка, родена и възпитана в същия този Съветския Съюз, да предположа, че именно това „възпитание“ е ключ към сегашното неразбиране и объркване в душите и съзнанията на всички, които наблюдават конфликта отстрани. Защото една държава – да, но един народ никога не сме били. И за всички ни – българи, украинци, молдовани и т.н. – винаги ни е било много обидно „навън“ да ни наричат „руснаци“. Не защото сме имали лоши чувства към руснаците, а защото по този начин заличавахте нашата народност.  Дори без да искате, ей така, просто защото „нали сте от Съюза“... Аз съм българка и от двадесет и пет години живея в България, но и до днес ми се налага да доказвам – а понякога и ДА СЕ доказвам! – че съм българка. А представи си какво им е на украинците тук да доказват, че на са руснаци? Направо causa perduta!  Дори конструкторите на т.нар „съветска нация“ в крайна сметка признаха неуспеха си. Но „възпитанието“ в духа на „братските народи“ има дълбоки корени. Ти си добър човек, К., но дори не си даваш сметка, че това за „единия народ“ обижда стотици народи и народности, които вече повече от 20 години се опитват да докажат на света точно обратното – че не са част от този „един народ“.

Това прави и Украйна в момента. Украйна има правото, има и потенциала да бъде суверенна държава, без „големи братя“, които да я контролират. И в момента се ражда – в кръв, болки и мъки! – една силна и здрава нация, която, убедена съм, рано или късно ще създаде тази държава.

---