И отново за журналистиката и журналистите в България…

 

Вчера някак си много под сурдинка в медийното пространство се прокрадна новина – Държавната агенция за българите в чужбина има нов председател. Имаше и име, но за името по-късно…

Първо за самата новина.

Разбира се, че това е нещо, което винаги ще ме интересува. Но още първата бележка, на която попаднах в нета, ме порази. Нямаше нито дума за самия човек. Нито дума! Едно служебно изречение за „Мисията на агенцията… да осъществява политиката на държавата спрямо българите и техните общности по света“, изброяване на част от предишните й председатели и, разбира се (!!!) – основната част от текста бе припомняне на събитията от скандала от октомври 2018 г.

Нещо повече, в почти всички интернет-портали, публикували новината, последната бе илюстрирана с какви мислите снимки. Ами да, естествено от спецакцията на прокуратурата през същата тази 2018 г. или подобни.  

Има и още. Както знаете, интернет-порталите работят така, че когато се публикува информация, системата услужливо ви пробутва други, по-стари материали на подобна тематика. Е, можете ли да познаете, какви заглавия цъфнаха около новината за назначаване на нов председател на Държавната агенция за българите в чужбина? Да не мислите, че някой се е сетил да напомни за наградата „Българка на годината“ на името на Света Злата Мъгленска, която вече 10 години е едно от най-популярните и очаквани признания за сънародниците ни по света? Или може би нещо, свързано с многобройните инициативи за деца, някои от които са вече на по 20 повече години традиция? Разбира се, че не. Разбира се, че пак и отново паспорти, удостоверения, скандали…

Уважаеми колеги журналисти, не ми казвайте, че съставяте материалите си в отговор на интереса обществеността. Защото същия този интерес го формирате самите вие. Скандалът от 2018 щеше да бъде отдавна забравен, ако не изплуваше в дописките ви всеки път, когато темата на писанията ви – дори и много отдалечено – засягаше паспорти, гражданство и т.н. Не съм голословна. Всеки може да си направи експеримент като напише в гугъл ключови думи, например „гражданство инвестиции“. Да, има такова основание за получаване на българско гражданство въз основа на определен размер инвестиции в българската икономика и това няма нищо общо нито с българския произход нито с агенцията. Но направете го! И ще видите, че във всички материали по този въпрос отново се говори за корупцията в ДАБЧ и т.н. и т.н.

Но да се върнем на актуалната новина.

Бях потресена най-вече от още едно нещо. Като служител в агенцията съм била свидетел на смяната на освобождаване и назначаване на 6 председатели. След като напуснах институцията, продължих да се вълнувам от съдбата й и проследих назначаването на следващите 2-ма. После и аз за кратък период имах честта да я оглавявам, а след освобождаването ми се смениха още 4-ма председатели. Броите ли? Не е нужно, защото не е толкова важно числото, а по скоро начина, по който са(сме) били сменяни. Имало е какви ли не безумия, като най-„обичайното“ беше сменният председател да научи за това от медиите (О, да, не един председател разбрал за освобождаването си от длъжност именно от вестниците!). Имало е назначения, които са били за по няколко дни. Имало е дори отменени такива. Но нито веднъж досега не е имало случай при съобщаване на новината за назначаване на нов председател да няма написана нито една дума за самия човек. Не е било! Но и това се случи.

И ето че стигаме до името. Само в някои – не във всички! – съобщения лаконично и великодушно е посочено, че „Илия Гюдженов притежава необходимия ценз съгласно изискванията на Закона за администрацията“… Ценна информация... (Е да, на фона на някои предишни решения, да…) Но толкоз! Нито дума за самия човек. Дори титлата на професор сте му спестили, скъпи колеги! Титлата, която не сте му давали вие, че с лека ръка да я отнемате.

Лично аз имам впечатления от проф. Илия Гюдженов, а по-точно – от отношението му към темата за българите в чужбина – от времето, когато оглавяваше ЮЗУ „Неофит Рилски“, но това са мои лични впечатления и не става дума за тях. Вярвам, че не са се променили, вярвам, че ще положи усилия и богатия си опит за да върне доброто име на агенцията. Но се опитвам да си представя как ли че чувства самият той в момента, четейки тези новини. С какво ли настроение ще прекрачи прага на агенция, натоварен с целия този негатив…

Защо така, колеги? Нима няма друг начин за писане? Нима в българската журналистика вече няма място за мислене и собствено мнение, а всичко се преписва и копира от подаден от някъде „от горе“ шаблон?.. Не ми се иска да го вярвам.

… Според специалисти по кариерно развитие професията журналистика е сред тези, които щели да изчезнат до 2030 година. Наличието на програми за преобразуване на речта в текст и такива за написване на текстови документи ще позволят да бъде автоматизирана и ускорена работата на репортерите. Например, компанията Bloomberg вече е заменила част от персонала с програма с изкуствен интелект, която пише борсовите новини по-бързо от журналистите. Изкуственият интелект щял да може на 95% да разрешава задачи, свързани със средствата за масова информация а основно поприще за журналиста ще остане авторската журналистика, изградена върху оригинална идея и персонален подход на автора.

Може би така е по-добре…