Карта Българин - въпроси без отговори

Интересна новина в края на деня. "Парламентът разгледа на първо четене предложението на ВМРО да има нов вид документ за самоличност "карта българин" за сънародниците ни зад граница. Текстът залегна в закона за българските лични документи". Дългоочакваната "лична карта на българин в чужбина"... Първата ми мисъл: „Вярно ли? Най-накрая!“ Следващата – „ В самото начало на годината – закон, свързан с българите в чужбина! Доообре, харесва ми  “… 

После, естествено, дойде раздразнението от някои заглавия, като „Карта българин“ ще връща българите от чужбина. „За Бога, сериозно?!! Пааак ли?! Кого ще връща? От коя чужбина? Когато чуя че ще „връщат“ бесарабските българи в България, се хващам за пистолета (моля ФБ да не го разглежда като подтикване към насилие – просто такъв е изразът :)). А ако става дума за българите от т.нар. икономическа или нова имиграция, не виждам за какво ще им е тази карта. Но, ок, няма да се заяждам… 

По същество обаче бих искала да споделя някои мисли. 

Преди всичко нека да е кристално ясно, че отдавна съм радетел за тази мярка, която, впрочем, не от вчера е сред добрите практики на много от страните с подобна на нашата структура на задграничните общности. (Дори и „неевропейска“ Украйна още през 2004 г. е приела своя Закон за задграничните украинци и е определила статуса им). Винаги съм казвала, че колкото и да сме родолюбиви, отворени и всеотдайни по отношение на българите в чужбина, всичките ни действия трябва да са базирани преди всичко на интересите на държавата България. Глобално погледнато, това трябва да е в основата на държавната политика или на прословутата стратегия за взаимодействие с българите в чужбина във всички сфери и области. Но доколкото такава продължава да липсва, добре е поне да се сещаме за това – че на първо място се грижим за интересите на България! – когато приемаме един или друг конкретен закон или документ. По отношение на конкретната мярка смятам, че е крайно време да бъде приета. С въвеждането на въпросната „карта българин“ ще стане ясно, кой реално иска да живее в България, да участва в живота и да допринасянето на разрешаването на демографската криза и тази на работната ръка, например, или дори просто по-често да идва тук, а кой иска гражданство само за да може да кара кола с българска регистрация в чужбина или за да замине на гурбет в Западна Европа. Така, както е формулиран ЗБГ в момента, няма абсолютно никакъв шанс дори приблизително да се определят мотивите и реалните намеренията на кандидатстващият за гражданство. Така че – да, подкрепям мярката изцяло. Едно е обаче желанието да се промени нещо, а съвсем друго – как ще бъде реализирано това иначе добро намерение. 

И тук си задавам някои въпроси: 

Преди всичко, името на документа. „Карта Българин“ звучи напълно в духа и стилистиката на вносителите, но не вярвам да остане така. Най-малкото, защото за кой ли път ще предизвика поредните безизходни дебати на тема що е то българин, българска народност, българска националност, български произход… Нямаме отговор на този въпрос! Просто нямаме! Всички опити да се стигне до една или друга приета от всички дефиниция са обречени на провал. За всяка теза се намират непримирими противници, засегнати интереси, емоции и чувства. И отговор няма. Така че не вярвам Правната комисия да го пусне така… И в тази връзка е и следващият въпрос: ще могат ли да кандидатстват/придобият такава карта, например, изселниците в Турция или българските евреи? Логично следва и питането по какъв критерий ще се определя и с какъв документ ще се доказва основанието на лицето да придобие такава карта? Ще продължава ли това да е Удостоверението за български произход, издавано от Държавната агенция за българите в чужбина? И ако да, ще изисква ли МВР (защото, нали МВР ще издава тези карти?), следвайки „добрия пример“ на правосъдното министерство, отново целия пакет документи, доказващи корените? (Това напълно обезсмисля самото Удостоверение, освен че демонстрира обидно недоверие от държавни институции в България по отношение на друга държавна институция. Но това съвсем друга тема…) Каква ще е процедурата? В България ли ще се подават документите или директно в консулските служби на дипломатическите ни мисии? Ще има ли решаваща тежест наличието на българско самосъзнание и как ще се определя то? (Нотариално заверена декларация? Сериозно?! Това вече дори не е смешно!) Ще има ли някакъв вид събеседване и ако да, нали няма да е като това в МП – по утвърден списък въпроси, които кандидатите научават и изстрелват, понякога дори без да разбират за какво говорят? 

Има и един друг кръг въпроси. За взаимодействието между законодателните актове. Очевидно е, че една от идеите на вносителите е да ограничи наплива за българско гражданство. Промени в Закона за българското гражданство се подготвят и предполагам, че ще се осъществяват в синхрон с новото предложение. Но какви ще са „взаимодействията“ на „картата българин“, да речем, с личната карта на постоянно пребиваващ: ще има ли право и на какъв етап и при какви условия притежателят на карта българин да кандидатства за постоянно пребиваване. Защото, например, това би му дало право да пътува в Европа, което новата карта, както разбираме от публикациите, няма да дава. Не съм сигурна и дали вносителите имат отговор , например, на въпроса как ще работи това по отношение на ПМС 103? След като „картата българин“ не задължава сънародниците ни да живеят в България, но от друга страна – дава им пълното право и възможност да живеят в България, да работят, децата им да учат тук, в такъв случай децата на притежателите на такава карта имат ли право да кандидатстват в български вуз по ПМС 103 или нямат? Само леко ще вметна, че в момента няма категоричен отговор дали имат право да учат по това постановление деца на сънародниците ни, които вече са получили гражданство. (Въпросът деликатно се заобикаля, като те просто при кандидатстване премълчават наличието на българско гражданство. Но и това е друга тема…) 

И това са само въпроси, за които се сещам ей-така, на първо четене. Защото след първоначалната реакция на удовлетворение („Чудесно е, че още в самото начало на годината е приет – макар и само на първо четене – законопроект, касаещ българите в чужбина!“) някак си идва въпросът: А как така изведнъж? Защо не е имало представен някакъв проект, който да бъде малко по-широко обсъден? Много искам, нали? Те законодателите си знаят работа, не им е нужно обсъждане. Добре, така да бъде. 

Само да не стане по стара българска традиция – вместо да изпишем вежди, да извадим очи…