"Неравноделни времена"

картини от една изложба...

Може ли да си представите българската шевица, нашата, родна шевица, достигнала до нас от дълбините на вековете, шевицата, украсявала ризи и пешкири, стомни и бъклици… същата тази шевица да бъде превърната в абстрактно изкуство. А това абстрактно изкуство да има мелодията на майчината песен, ритъма на кръшно хоро, вкуса на бабината гозба?

Аз днес го видях!

А чували ли сте „Годишните времена“, „Дилмано дилберо“, виенски валс, латино ритми и джаз импровизации… в един концерт. И всичко това – в изпълненение на квартет от 4 контрабаса?

Аз днес го чух!

Това уникално съчетание на неравноделни ритми в живописта и музиката днес бе представено от сестрите Кина и Петя Бъговски – художничка и музикант – в Полския културен център в София.

Всъщност малко „по-главна“ героиня на вечерта бе Кина Бъговска, която днес откри своята юбилейна изложба „Неравноделни времена“.

С Кина се познаваме от толкова години, че дори не помня, кога съдбата ни среща за първи път. Може би през 2006 г. в Чикаго? А може би и по-рано… Наистина не помня… Но помня, че в битността ми на „Облаче ле бяло“ тя ми гостува в студиото и направихме едно наистина красиво предаване. Тогава Кина беше донесла в телевизията една престилка. Била над 100-годишна, тъкана от майка й... И днес, когато ни посрещна на входа на галерията, първото нещо, което ми каза е: „Помниш ли онази престилка? От тогава като ме обсебиха тези шевици и не ме пускат…“

Но няма да говоря за картините й. Нямам нито подготовката, нито образованието да го направя. Но мога да споделя впечатленията си за Кина. И точно това направих, когато тя ме помоли да кажа няколко думи при откриването на изложбата.

И така, Кина Бъговска, разбира се, преди всичко е художник с богата биография, член на Съюза на българските художници и преподавател по изобразително изкуство с над 40 години преподавателска дейност

Но Кина Бъговска е и журналист, пишещ за всички български вестници в Чикаго – "Българският Чикаго", „Старт BG Чикаго“, „България-21 век“, в. "България СЕГА", както в издавания в България в.“Култура“; член на Съюза на българските журналисти;

Кина Бъговска е също и писател. Създадената в съавтор с покойния вече журналист  Климент Величков книга „Български щрихи в американския пейзаж“ е сборник с репортажи и същевременно една съкровищница от откровения и преживявания на двама българи в Америка.

Да й се чуди човек, откъде при всичко това намира време и сили за обществена родолюбива дейност. Защото Кина Бъговска е един страстен радетел за популяризиране на България, българския дух и култура в Америка, както и за съхраняване на родните ни ценности сред сънародниците ни в Новия свят. Основател на Българо-американски център за културно наследство-Чикаго и активен партньор на художествени събития в Българския културен център „Магура“ в Чикаго. Искрено загрижена за патриотичното възпитание на подрастващите българи зад океана, Кина е един от активните организатори на ежегодната викторина за деца от българските училища в Чикаго, посветена на Апостола на свободата Васил Левски.

Така че никак не е чудно, че „шевицата я е обсебила“ – тя просто никога не я е пускала.

„В последните години творческият взор на Кина е обърнат към традиционната символика на българските шевици и изконния духовен свят на българина. Корените на българската обредност и култура са живи в нея и говорят чрез нейното творчество, неподвластни на пространствените и времеви разстояния от Родината. Коренът в нея вика… и разцъфва в нейните картини“

Тези думи са написани от моята колега Иванка Славчева и изключително  точно описват платната на Кина Бъговска, включени в изложбата „Неравноделни времена“. С тези думи завърших словото си. Но бих искала да добавя и още нещо.

Коренът, този, българският, не просто разцъфва. Той прониква дълбоко в душите и сърцата, способни да виждат традиция в съвременното, национално в глобалното, конкретно в абстрактното. Прониква, пониква и… разцъфва в едно прекрасно цвете, наречено родолюбие.

А музикалният термин „неравноделни времена“ в заглавието на изложбата, разбира се, съвсем не е случаен. Той е едно намигване на сестрите Бъговски, които през целия си творчески път черпят вдъхновение  една от друга – всяка за своето изкуство - и се допълват взаимно. Ето защо и концертът на бас-квартета на Петя Бъговска се възприе като една органична и неразделна част от представянето на изложбата – с неочаквано звучене и неравноделно въздействие.