Контролен изстрел в главата
Пропагандата като оръжие за масово унищожение
Превод от украински. Оригиналът ТУК
.jpg)
Докато всички разсъждават за оръжия за масово унищожение,
Русия ги използва активно.
Искам да поговорим за нещо много важно! Не казвайте, че
не е време. Време е най-накрая да осъзнаем това. Няколко пъти сядах да напиша
този текст и да събера събития и мисли заедно. Така че ето го.
Много преди войната, преди 2014-та, някъде през 2009-2010
г., се случи първата ми среща това оръжие.
Бях в отпуск по майчинство на село, хранех бебето и с
края на лявото ухо чух телевизора на баща ми. Останкино, или Русия 24, вече не
си спомням. Баща ми не знае украински и, както е обичайно за всички в региона,
гледа росTV. А и да напомня – аз съм от първия випуск, учил украински в
училище, поколението преди мен просто не го разбира.
В новините на великата и необятна Русия разказваха за
учителка от Лвов, която била обидила новото момиче в класа Маша, като й казала:
„ние нямаме Маши, тук имаме само Марички“. И – разправии, родители, психолози,
обвинения. Бях леко шокирана от „сензацията“, заела праймтайма на федералните
канали на 150-милионната нация. Представете си – някакви училищни разправии някъде
в периферията на чужда държава.
Е, добре, викам си, ако това е истински проблем, трябва
да има нещо и по нашите канали. Никога не съм имал телевизор и не го гледам по
принцип – не ми харесва идеята някой да решава вместо мен какво да гледам. Но
тогава това беше принудителна стъпка с изследователска цел.
Нито един от нашите канали дори не го спомена. И стана
ясно – или е як фейк, или някаква битова драма, която не заслужава внимание. По
руските канали обаче този репортаж беше излъчен във всяка новинарска емисия. Така
или иначе, започна да ме измъчва въпросът: Защо рашистите показват това? И
нямат ли свои проблеми, за които да говорят? Наистина ли нищо не се случва на
целите тези 17 125 191 км2 обявена територия на федерацията?
За целите на изследването започнах да ги следя с края на
лявото ухо всеки ден. Нямаше ден, в който Русия да не говори за Украйна и да не
я плюе. Методично, ежедневно се проповядваше омраза към "украинците",
"недочовеците". А покрай това можеше да се чуе и някоя новина, как
някъде в зоологическа градина във Ванино мечка родила нов жител на зоопарка.
Ето това е най-мощното оръжие за масово унищожение –
пропагандата. Стреля директно и веднага в главата. Без предварителна подготовка.
Основното правило на пропагандата е, че не са толкова
важни фактите, а тяхното представяне. Няма значение истината, няма значение
какво наистина се е случило, важно е какво казваш в ефир.
После прочетох автобиографичния роман на Багряни[1]
„Гетсиманската градина“ – забранена преди
Независимостта литература. Три дни след това не можех нито да ям, нито да спя.
Всичко, което ни е говорил учителят по история, оживя. Започнах да разбирам,
колко много ни мразят руснаците и защо го бяха забранили. Защо и как се бореха
срещу инакомислещите, защо разстреляха нашето възраждане, унищожиха цялата ни
интелигенция, защо изпълниха цялото културно и информационно пространство със
своята култура и информация. И продължиха да ни изнасилват мозъците с
партийната си политика. Учителят ми по история винаги ни учеше да четем поне
два източника и да не вярваме на съветските учебници. Учителят по теология, а по-точно
по херменевтика, настояваше при изследване на текст (филм, картина, музика и
т.н.) винаги да се питаме: кой го е написал, на кого, защо, какво е искал да
каже авторът. Той ме научи да мисля критично.
Потребителите на росTV сами по себе си не са способни на
това. За техния портрет – по-нататък.
Как работи това? Как да прокарате една мисъл в масите?
Най-невероятната лъжа трябва да се повтори няколко пъти, така че да стане
обичайна. След това може и да го отречете пред някого – масата няма да запомни
втората дума. Останалото е въпрос на техника. Мисълта се запечатва умело в
изкуството (филми, книги, песни, картини и др.), става модерна, популярна. Тълпата
консумира, мисълта се разпространява, властта доволно потрива мазни ръце.
И, както е известно, „Окото е светило на тялото; и тъй,
ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е
болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е
тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!." (Матей 6: 22-23)
Пропагандата – тази тъмнината, която изпълва живота, – се
отлага в сивото вещество, в сърцето, и се излива върху околните като повръщано.
Защото „с каквото е пълно сърцето, това говорят устата му“ (Лука 6:45).
Познавам украинци, руснаци, българи, живеещи в Америка,
наслаждаващи се на благата и ценностите на западния свят, но, нагледали се на
росTV, сега са в най-добрия случай „неутрални“, за които „нещата не са толкова
еднозначни“, но най-вече подкрепят рашистката власт, повтарят пропагандните й
фрази, и се молят Путин да унищожи най-накрая това „шибано НАТО“.
Познавам руснаци, които живеят от много време в България,
избягали от бедността и мизерията на своята "необятна", които ми се
кълняха, че не гледат руска телевизия, но казваха "всичко не е толкова еднозначно,
НАТО и Америка искат да скарат нашите народи." След моето: „Но нито НАТО,
нито Америка са ни взели Крим, нито окупирали Донбас, а сега хвърлят бомби върху
нас и децата ни, нали?“ - споровете приключваха, но увереността в собствената им
правота оставаше – толкова мощно е заседнало информационното оръжие.
Познавам българи, които никога не са били в Русия, но я
обичат повече от самите руснаци. Те се качват на своите мазди, облечени в
западни марки, пътуват из Европа на почивка, но подкрепят Русия.
Познавам молдовци, които се скитат немили-недраги из
Москва, за да припечелват от строителство, московчани унизително им се
подиграват, но те все пак ги защитават.
Познавам молдовци, които работят в Германия и казват: „Хайде
най-накрая Путин да разкъса тази Европа.“ Тази, в която той идва да печели
пари, а тя го храни.
При тези хора липсва основен инстинкт за самосъхранение, нарушени
са причинно-следствените връзки. В тях има мрак. И всичко това, защото в
мозъците им са излети тонове пропаганда.
Има пряка и непряка пропаганда. Така я разделям аз. Към
пряката бих отнесла конкретни политически предавания, новини, учебници, лекции.
Към непряката – цялото творчество, култура, филми. Това ми е по-близо, това работя.
През 2019 г. (проверих), едва през 2019 г. (!) се появи руският
телевизионният канал "Победа", където нон-стоп, 24/7 показват филми
за войната. Броят на скалъпените набързо ленти е впечатляващ. А това да
направиш филм – не е евтина работа. Рашка обаче никога не пести пари за
пропагандната машина. Зад носталгията по Съветския съюз, романтизирането на
войната се крие победобесие и "можем да повторим!" Там имаше филми и за
Крим вече. Момчетата работят. Парите валят, филмите се клепат. Културата е
оръжие. И всяка нощ окото на зацапаните се омрачава от това победобесие.
В България има верига „руски ресторанти", верига
магазини "Берьозка", постоянно се канят руски изпълнители – звезди,
режисьори и филми. Те сеят косвена пропаганда и "руски мир"
навсякъде. Те изпълват цялото пространство, докато хората започнат да го
чувстват като свое родно. Разбирате ли? Прави се всичко, за да стане руската
култура, всичко руско, родно. И след това опитайте да им отнемете това родното?
Или дори да ги убеждавате, че това не е правилно. Какво да говорим – самите ние
, няма-няма и затаникваме „А я не знал, что любовь может быть жестокой…“.
В пропагандата не е важна логическата връзка, важна е
асоциативната. Тя е бърза и силна.
Ето защо българите обичат толкова много Русия, защото я
чувстват като своя родина. А културата служи на пропагандата. Всичко е
изградено върху това. Разбирате ли?
Рашистки телевизионни канали – тези рупори на
пропагандата – разбира се, има из цяла Европа. Спомням си, че в Египет видях
руски канали на арабски. Бях шокирана. И това е из целият арабски свят, замислете
се. Просто си го представете. И в Америка също ги има, и целият англоезичен
свят е покрит от тях. Не съм проверявала как стоят нещата с Далечния изток, но
съдейки по „подкрепата“, врагът и там си оплел кошницата.
Руската пропаганда е като раков тумор, пуснал метастази
по цялата земя.
И затова нашата пропаганда трябва да се чува на всички
езици по света. И на руски също. Трябва да чува все по-мощно и по-силно, за да
победим. Защото тази война е и за мозъци на първо място?
Тази война се случи, защото в продължение на цели 30
години нямаше правилна информационна политика. Беше прекалено малко. Боли ме,
че беше трудно това дори да се обясни на държавниците, камо ли да се постигне някакъв
пробив. Спомнете си моят „плач на Ярославна“ в Держкино[2]
на Украйна, Министерството на културата и информационната политика на Украйна,
Украинската културна фондация по повод нашето ОКО[3].
Никога няма да забравя унизителния разговор в защита на проекта в Держкино и
отговора-присъда: "Защо ви трябва филмов фестивал там, нали имате такъв в Одеса!?"
Чиновникът не разбра защо. Въпреки моите сълзи и обяснения! Макар че, ако е му толкова
трудно да стане от петата точка и да дойде да място да разбере, достатъчно би
било дори да вземе карта на страната и да я сравни с годишния културен календар.
И тогава щеше да разбере защо! А ако и това не може да направи, тогава този
чиновник трябва да освободи място за тези, които разбират защо нашето
министерство се нарича Министерство на културата и информационната политика.
За да стане Одеската област, а именно Южна Бесарабия,
част от културното пространство на Украйна, за да почувстват тукашните хора Украйна
като свой дом, трябва да има повече от един проект като нашия и да правим
такива проекти много години подред. Методично да си разпределим силите за дълъг
път. Боли, съжалявам.
Знаела съм и преди, но сега съм сигурна, че когато се свършват
думите, културата – в качеството им на оръжие, когато няма информационна
политика, тогава в битката влизат танковете.
Не е изненада, че рашистите първото, която направиха в
анексирания Крим, окупираните Донецк, Луганск, а сега и Херсон, Мариупол: където
и да се и появят, най-напред прекъсват връзките на хората със света и включват
пропагандата си. След месец, а може би и по-малко, мозъците и на най-упоритите
вече ще консумират тази „храна“ с наслада. А ние междувременно спряхме всички
културни проекти за неопределено време.
И все пак, как може да има такава масова психоза? Е, един
човек, или шепа болни хора с грешен мироглед, но какво трябва да стане, за да
се случи такова масово поражение, че хората да следват една очевидно изкривена
идеология и мрака? И защо това се случва в историята на човечеството отново и
отново?
Няма да закачам Хитлер с Гьобелс. Ще ви припомня един
друг пример. Помните ли Бялото Братство? В началото на 90-те години в Киев
избухна нова секта. Появи се една особа, която нарече себе си месията
"Мария Дева Христос" и предрече края на света, а хората я боготворяха!
Те продаваха апартаментите си и доброволно й даваха парите. През 1993 г. те
дори атакуваха София Киевска[4].
Спомняте ли си? А знаете ли нещо за съпруга й? Цитирам Вики[5]:
„Работил е в Институт за клинична и експериментална медицина в Новосибирск,
сътрудничил е с Николаевския център за психотроника, където под егидата на КГБ е
изготвял „противоотрова“ срещу разработките на ЦРУ за контрола на ума“. Чак
след това той става съосновател на сектата. Няма нужда от обяснение, нали? Къде
се озоваха после, знаете… Но техните последователи още дълго замърсяваха
обществото с пропагандните си хартийки.
Пропагандистите знаят точно какво правят, какво говорят и
защо. Защо жертвите не задават тъкмо тези въпроси – кой, какво и защо?
Помните ли притчата за семето и сеяча? Същото се случва и
с лошите семена. За жалост. Без значение какво сееш, важно е къде ще падне.
Ако злото падне върху добра, подготвена почва, то със
сигурност ще покълне голям висок плевел. Аз съм момиче от село, знам, че
плевелите винаги растат по-бързо, по-масово и унищожават добрата култура.
А добрата почва за плевелите на пропагандата са невежеството,
мързелът, глупостта, мозъците с по две гънки, неспособността към анализ,
липсата на критично мислене, което, на свой ред, произтича от първото. И – само
един източник на информация.
А един образован човек, свикнал да мисли критично, обучен
да различава доброто от злото, бялото от черното, няма да погълне лесно семето,
а дори и да го погълне, то няма да покълне в него.
Тези дни ще има много опити да се посее мракобесие.
Пазете главите си от мръсни семена.
Поуката от тази дълга басня е следната: Не този лен-лийз
ни дават! Или дори така: той е безполезен, докато се транслират руски канали из
нашите земи. Докато се разпространява враждебна пропаганда, докато се сеят
неистини, реколтата ще е кървава.
И докато момчетата ни умират на фронта, врагът убива
контрола в главите на нашите хора в тила.
[1] Иван Багряни (1906 – 1963) – Украински поет,
белетрист, публицист и поличиески деец. Романът му „Гетскиманската градина“ (1950)
е забранен от съветската цензура.
[2] Разпространеното съкратено наименование на
Украинската държавна агенция по въпросите на киното.
[3] Международен фестивал на етнографското кино
ОКО, основан от автора през 2019 г.
[4] Софиевският събор в Киев (традиционно
местно наименование)
[5] Уикипедия
Коментари
Публикуване на коментар