За моята малка сестричка

 

Днес моята малка сестричка Лилия (Lily Burlakova) има рожден ден!

...Няма да кажа, на колко години става тя днес! А и това въобще не е важно... по-важното е, че аз много смътно си спомням живота, когато я е нямало, макар че на тази възраст би трябвало да имам спомени. Но нямам... Сякаш винаги я е имало.

Не помня много и от деня, в който се роди. Само това, че мама искаше да я кръсти Оксана. Като се замисля, това име щеше да й отива. Но все пак се радвам, че баща ми настоя да е Лиля, Лиличка...

Най-лошото, – и това е грях, който продължавам да изкупвам досега – че нямам много спомени и от детството й. Гледах я (както казах, бях доста голяма), имах задължението да гладя пелените и да я наглеждам, когато мама е в кухнята или работи нещо из двора. Но не знаех какво е чувствало това дете. Нямах представа, че с времето някак си бях спечелила авторитет и обожание в нейните очи.

А когато заминах за България, съвсем я изпуснах от погледа си... Но не задълго.

Много тежки, но и ценни преживявания имахме с нея, когато я "изтръгнах" – буквално! – от дома, от родителите, от зоната на комфорт на едно 13-годишно дете, защото реших, че гимназиалното си образование тя трябва да завърши в България. Чувате ли? Аз реших! От височината на моите 23, аз поех отговорност за една тийнеджърка... Досега не мога да повярвам, как родителите ми са ми са вързали на акъла! Няма да разказвам, какво сме преживели с нея в рамките на това приключение. Това са наши много лични неща. Ще кажа само, че стресът за мен беше не по-малък от нейния. И че тя ме научи може би на повече неща, отколкото аз нея...

Трябваше да минат още години, за да се "изравним", за да започнем да си говорим като равни.

И тогава, при едно от прибиранията ми у дома, на село, преглеждайки стари документи, аз намерих нейни писма, адресирани до мене, в България. От онези, истинските, писани на ръка на листове от тетрадка, запечатвани в хартиен плик и изпращани по пощата.

Тези писма, писани от едно 8, 9, 10-годишно дете до голямата си кака, бяха изпълнени с толкова обожание, обич, гордост. И аз ги бях чела! Защото бяха отворени. Но истински ги преоткрих след години, и тогава ме връхлетя чувството на вина. За изгубените мигове, за пропуснатите преживявания заедно, за безразличието ми, макар и неволно.

Затова съм много щастлива, че в крайна сметка, че тя избра да живее в България. Че е тук, близо и това е шанс и възможност да наваксаме пропуснато.

Трябва да си призная, че и днес, както преди 30 години, често тя за мен е повече пример, отколкото аз на нея. Много сме различни, но това е едно от нещата, които ни прави по-близки.

Честит рожден ден, мила сестричке! Бъди жива и здрава и бъди каквато си. Защото в нашето буйно семейство трябва да има и някой, който да... калибрира стойностите, да преподрежда ценностите (налага се!), управлява емоциите.

Ние с Natalia Lulcheva и Димитър Бурлаков те обичаме, ценим те и сме много щастливи, че те имаме!