Цената на самочувствието

 /превод/

В най-сложните периоди от живота трябва да се постараем да изглеждаме добре. Прилично. Достойно. Защото именно в такива периоди срещаме най-важните, най-значимите за нас хора. Без значение добри или лоши. Това е съдбовно време. И не може да си позволим да радваме враговете си и да пропускаме късмета си. Защото той може да ни изненада откъде ли не.

Ето и Марина Егоровна стои пред витрината с прясна риба. И гледа копърката. Да му се не види и цената! Трябва да купи за котката, тя тъкмо се оправи след тежка болест, много е слаба още. И много обича прясна рибка.

Котката не знае, че Марина Егоровна я изгониха от работа. Е, не са я изгонили – освободили я по собствено желание, заради интригите на колежка.. А да си намериш нова работа, когато си надхвърлила петдесетте, не е толкова лесно.

На всичкото отгоре и синът й е затънал в едни дългове, а с жена му чакат детенце. И паричките, които са й останали, са едно нищо, а трябва някак си да успее да изкара с тях. А тук тази копърка безумно скъпа. „Нищо, ще взема триста грама“. Така си мисли Марина Егоровна.

И какво да види – до нея стои онази неприятна жена от бившата й работа. Същата, заради която я изгониха. Която я унижава, обижда, подхвърля язвителни стрелички за старомодните й дрехи, смешната прическа, за липсата на късмет и нищожност. Заради нея тя сега е без работа. А сега интригантката стои и с насмешка гледа Марина Егоровна.

Ами да, палтото й е старо. И ботите са стари. Няма нито грим, нито прическа. Втренчила се е в копърката, леко мърда устните си, смятайки наум колко пари й остават в картата. Жалка гледка. И смешна. Бедна бабичка от някоя картина на старите класици…

 — Моля ви, един килограм сьомга. Ето онова парче! – казва изведнъж Марина Егоровна.

Продавачката енергично претегля рибата.

— Две хиляди и половина. Добър избор, рибата е много прясна!

Марина Егоровна прибира пакета с рибата и си тръгва, гордо вдигнала главата си без прическа. И на излизане казва на интригантката:

— Добър ден! Ето, купих лакомство на котката си. Тя много обича сьомга.

Всичко това е толкова глупаво. Толкова детинско. Но Марина Егоровна върви и се усмихва на спомена за опулената физиономия на завистницата. Макар че би трябвало да й се плаче – никакви пари не са останали. Всичките ги даде за едно парче бледо-розова, нежна, скъпа риба. И за още нещо много важно, което няма название. Но всички познават това чувство.

Прибра се. Наряза на тънки филийки сьомгата. Котката е във възторг! Оказва се, че тя наистина обича сьомга. Просто я обожава! И на себе Марина Егоровна изпържи едно парченце. Вкусно е.

Даде си дума да не се отпуска и да не се отчайва. Поплака. Засмя се на спомена за лицето на завистницата. И извади от гардероба най-хубавия си костюм, пазен за специални случаи. Гримира се, направи си хубава прическа. Пръсна малко парфюм… Огледа се – добре изглежда!

И започна да пише, да звъни, да търси работа. И веднага й провървя. Въпреки че никой не видя как се е променила. А й провървя! Бързо намери добра работа.

И парите й стигнаха до новата заплата. Дори и за храна за котката: обикновена. В пакетчета. Макар че котката беше изненадана. Понеже обича сьомга.

Но апетитът й след болестта беше отличен. И тя си яде храната от пакетчета. А от първата заплата Марина Егоровна отново й купи парченце сьомга. Мъничко. Защото деликатесите се ядат по малко.  

И по малко започват добрите времена в живота. И трябва да изглеждаме добре. Знае ли се, кого можем да срещнем? Може, завистник. А може, любовта.

Автор: Анна Кирянова